"Pасте като пълно егоистче." Тази мисъл спохожда родителите в моменти на разочарование от тяхното дете и започват да търсят отговор на въпроса "къде сбърках във възпитанието". Несъобразяването с чуждите интереси и желания е неприятно качество, което отблъсква околните. То ощетява и самата личност - пренебрегването на други гледни точни и налагането на своята воля стеснява кръгозора и ограничава възприемането на действителността. Спокойно - детският егоизъм е нещо естествено.

Според учените егоизмът е биологично присъщ на човека, той се ражда с него. Свързан е пряко с инстинкта за самосъхранение и с борбата за оцеляване. А и ако човек не обича себе си, как би могъл да обича друг? Всичко това прави егоизма полезен, стига да е в общоприетите социални норми.

Малките деца обаче често преминават мярката, тъй като все още не умеят да анализират поведението си. Те следват импулсивните си желания, без значение дали са съобразени със ситуацията, възможностите или потребностите на околните. На 3-4 години хлапето може да се тръшне на пода, да удря с юмруци, настоявайки да получи своето. Но доскоро то е било обградено от безусловната грижа и внимание на своите родители. В резултат на това у него е формирана нагласата, че те винаги ще изпълняват желанията му.

Промяната е напълно възможна, като въведете граници в държанието и дадете приемлив модел на поведение, твърдят психолозите. Те съветват да възпитавате умения за екипност и споделяне, като поощрявате съвместните игри и отборните постижения. У дома може да се забавлявате с игри, в които има равнопоставеност на участниците. Например може да редите кула от кубчета, като се редувате и всеки поставя своето.

Когато детето е сред свои връстници, предизвикателството става още по-голямо. Много често избухват конфликти, в които всеки настоява "това е мое", "то е за мен", "дай ми го". В такива ситуации най-напред трябва да овладеете кризата у своя наследник - опитайте се да отклоните вниманието му с друга игра, обгърнете с ръце тялото му и изчакайте да се успокои, изведете го от напрегнатата обстановка. После не забравяйте да се върнете към ябълката на раздора и да обясните, че всеки може да се почувства ощетен, но изразяването на недоволство не бива да отблъсква и застрашава околните. Важно е детето да схване, че с даването и споделянето може да печели симпатия, приятелство. На 4 години то може да разбере доводите ви, ако ги поднесете на достъпен език.

Тук има един тънък момент, който не бива да пропускате - учете детето да приема чуждата позиция и да се съобразява с нея, но не за сметка на собствените си потребности. Иначе то ще се почувства несправедливо ощетено, а и околните ще го възприемат като мекушаво и отстъпчиво.

Има ситуации, които могат остро да провокират егоистично поведение. Например раждането на братче или сестриче в семейството.

Тъй като бебето поглъща много грижи и време, по-голямото дете се страхува, че ще бъде изместено от сърцето на майката и таткото. Не е изключено то да избягва общуването с малкото и да крие играчките си. Освен това всички дейности или обстоятелства, подлагащи на изпитание връзката между родителя и детето, биха могли да се окажат причина за проява на егоизъм. Сред тях е високата професионална заетост на майката или бащата. При развод на родителите не е изключено техният наследник да започне по-агресивно да отстоява желанията си и да пази вещите си. Тази реакция е неговият бунт срещу реалността, която му отнема семейството.

Специалистите напомнят, че егоистичните нагласи са част от процеса на порастване. Когато се срещнете с тях, помислете за възможните причини, тъй като малкото дете трудно изразява с думи чувствата, които изпитва. С времето то постепенно осъзнава, че е необходимо да се съобразява с правила и норми на поведение. В резултат на това отслабва възприемането на собственото аз като център на света.