Независимо дали е физическо или психическо, насилието в училище е недопустимо. Ако някой твой връстник е дръзнал да посегне на тялото или душата ти, незабавно реагирай.
Първото, което трябва да направиш, е да признаеш пред самия себе си, че нещо не е наред. Спри да търсиш вината у себе си, защото е ясно, че тя е извън теб. Вгледай се в тялото си - някои симптоми ясно издават, че си станал жертва на тормоз. Ако ставаш все по-затворен, не се доверяваш на никого, успехът ти пада, не ти се спортува, не ти се излиза с приятели, боли те гърбът, не можеш да спиш, всичките ти съученици те дразнят, е огромна вероятността да си станал жертва на насилник.
Определи за какъв тип тормоз става дума. Физическият не се изразява само в побоища. Ако някой постоянно те блъска, драска, уж приятелски ти удря шамари, това не е нормално. И сексуалният тормоз не включва задължително изнасилване. Достатъчно е някой да ти прави намеци или уж неволно да те опипва.
Тормозът е психически, когато твой съученик те обижда, застрашава те, унижава те, подиграва ти се. Съществува и материален тормоз - когато някой нарочно поврежда вещите ти. Не пренебрегвай кибертормоза - когато друг тийнейджър не спира да прави жлъчни коментари под всяка твоя публикация в социалните мрежи или директно те заплашва.
Каквото и да се е случило, не се срамувай и страхувай да го споделиш с родителите си. Добре е също да поговориш с класния си ръководител - не си клюкар, а просто човек, който отстоява собственото си лично пространство. Само така е възможно виновникът да си получи заслуженото. Докато тече процедурата по наказанието му, се постарай да не се срещате. Родителите ти могат да поискат временно да преминеш на индивидуално обучение или да смениш училището. Ако останеш в клас, се постарай след часовете да си тръгваш с най-близките си приятели, за да си сигурен, че няма да се озовеш лице в лице с насилника.
Ще разсееш мислите си, като се съсредоточиш върху някаква извънучилищна дейност. Спортувай, намери си хоби, сприятели се с хора от други гимназии. Всички нови личности, които влязат в живота ти, ще ти припомнят най-важното: че си стойностен.
Ако не успяваш да приемеш случилото се, не се колебай да помолиш родителите си да те заведат на психолог. Специалистът е длъжен да пази тайните ти дори от най-близките ти, така че не се притеснявай да си излееш душата и да поискаш компетентен съвет.