Рецепти за апитерапия - лечение с мед
Лечението с мед и пчелни продукти се нарича апитерапия. Няколко рецепти за домашно приложение. При заболявания на дихателните пътища големият може да се прилага инхалации с мед. Но всеки може да си ги прави и сам, като използва най-обикновен чайник. ...
Масажи и лазерна терапия помагат при радикулити, плексити и неврити
Най-често срещаните заболявания на периферната нервна система са възпалителните. При тях могат да бъдат увредени коренчетата непосредствено след излизането им от гръбначния мозък ...
Eчемикът (хор деолум) е изолирано възпаление на намиращите се в клепача жлези. Различават се външен и вътрешен ечемик. Външен ечемик се нарича възпалението на видоизменената мастна жлеза на Цайс при космения фоликул. Често се среща във възрастта около пубертета при хора с некоригирани рефракционни аномалии, а също така и при диабетици.
Възпалението обикновено се дължи на стафилококова инфекция. Заболяването започва със слаб оток и зачервяване на клепачния ръб и със слаба болезненост. Впоследствие възпалителните прояви могат да се за силят. Започва да се усеща по-силна болка, парене и тежест. Възможно е да се възпали и да стане болезнен и предушният лимфен възел. Четири-пет дни след като процесът започне, на мястото на заболелия космен фоликул се очертава жълтеникавият връх на ечемика.
Самият ечемик се пробива и от него изтича жълта гной. С това усещането на тежест и болка намалява и дори изчезва напълно. В някои случаи не се стига до нагнояване и пробив, а инфилтратът се разнася сам. Когато жлеза та нагнои и се пробие, гнойта, която изтича, лесно може да зарази лежащите в съседство космени фоликули на същия и на срещуположния клепач. Поради тази причина след известно време ечемик може да се появи на друго място, а заболяването да продължи месеци или години. Това състояние се нарича хордеолоза.
При особено упорити форми трябва да се търси причина и в общото състояние на организма. Вътрешен ечемик се нарича възпалението на видоизменените мастни жлези на Мейбомиус. В сравнение с външния при него процесът е по-дълбок, протича по-тежко и обхваща по-голяма жлеза. Усещането за тежест и болка е по значително, отокът е по-голям, а зачервяването - по-силно. Лечението както на външния, така и на вътрешния ечемик трябва да започне със сухи топли апликации (компреси). Чрез тях се цели да се улесни разнасянето или набирането на инфилтрата.
При лечението могат да бъдат използвани и капки за очи, съдържащи антибиотици и кортикостероиди. Ечемикът никога не трябва да се изстисква поради опасност от разпространяване на инфекцията към орбитата и риск от тромбофлебит на орбитните вени или на кавернозния синус. В отделни случаи може да се наложи хирургична интервенция - инцизия (разрязване) и евакуация на гнойта.
