Ечемикът, лечение възпаления на окото

Ечемикът, лечение възпаления на окото

Eчемикът (хор деолум) е изолирано възпаление на намиращите се в клепача жлези. Различават се външен и вътрешен ечемик. Външен ечемик се нарича възпалението на видоизменената мастна жлеза на Цайс при космения фоликул. Често се среща във възрастта около пубертета при хора с некоригирани рефракционни аномалии, а също така и при диабетици.

Възпалението обикновено се дължи на стафилококова инфекция. Заболяването започва със слаб оток и зачервяване на клепачния ръб и със слаба болезненост. Впоследствие възпалителните прояви могат да се за силят. Започва да се усеща по-силна болка, парене и тежест. Възможно е да се възпали и да стане болезнен и предушният лимфен възел. Четири-пет дни след като процесът започне, на мястото на заболелия космен фоликул се очертава жълтеникавият връх на ечемика.

Самият ечемик се пробива и от него изтича жълта гной. С това усещането на тежест и болка намалява и дори изчезва напълно. В някои случаи не се стига до нагнояване и пробив, а инфилтратът се разнася сам. Когато жлеза та нагнои и се пробие, гнойта, която изтича, лесно може да зарази лежащите в съседство космени фоликули на същия и на срещуположния клепач. Поради тази причина след известно време ечемик може да се появи на друго място, а заболяването да продължи месеци или години. Това състояние се нарича хордеолоза.

При особено упорити форми трябва да се търси причина и в общото състояние на организма. Вътрешен ечемик се нарича възпалението на видоизменените мастни жлези на Мейбомиус. В сравнение с външния при него процесът е по-дълбок, протича по-тежко и обхваща по-голяма жлеза. Усещането за тежест и болка е по значително, отокът е по-голям, а зачервяването - по-силно. Лечението както на външния, така и на вътрешния ечемик трябва да започне със сухи топли апликации (компреси). Чрез тях се цели да се улесни разнасянето или набирането на инфилтрата.

При лечението могат да бъдат използвани и капки за очи, съдържащи антибиотици и кортикостероиди. Ечемикът никога не трябва да се изстисква поради опасност от разпространяване на инфекцията към орбитата и риск от тромбофлебит на орбитните вени или на кавернозния синус. В отделни случаи може да се наложи хирургична интервенция - инцизия (разрязване) и евакуация на гнойта.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана