То е симптоматично, в домашни условия, освен при най-малките бебета. Прилагат се макролидни антибиотици. Педиатрите предписват едновременно и анти-алергични средства. От години пациентите не се изолират чрез карантина, но е препоръчително да ограничат контактите си и да приемат витаминозна, кашава храна. Те могат да заразят околните до момента, в който не започне антибиотичното лечение. Терапията продължава 10-14 дни. Дори след това кашлицата да продължи, особено при физическо или психическо претоварване, пациентът не отделя бактерии.

Кърмачетата са най-уязвими към коклюш

През 2008 г. НЦЗПБ е регистрирал 193 болни от коклюш в страната. 74 от тях са били кърмачета, 47 - във възрастовата група 1-4 г., 34 - в групата на 5-9-годишните, 18 - на 10-14 г., 8 - на 15-19 г., а 12 от заболелите са над 20-годишни.

Най-сериозни усложнения се наблюдават при децата, които не са отпразнували първия си рожден ден и са получили само една или дори нито една доза ваксина ДТК. Те се заразяват от по-големите си братчета и сестричета или от възрастните в семейството. При тях болестта се развива много бързо. Стига се до тежки пневмонии, понякога дори и до енцефалити. Вместо кашлица, при бебетата се наблюдават апнеични епизоди - те се задушават и се налага подаването на кислород. Ето защо е препоръчително най-малките пациенти да бъдат обгрижвани от специалисти в болнично заведение.

Bъпросът за разпространението на коклюша стои на дневен ред в целия свят. В много държави, включително и в България, от десетилетия се провежда задължителна имунизация срещу болестта.

Коклюшът, наричан още пертусис или магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, което се причинява от бактерията Бордетела пертусис. Предава се по въздушно-капков път. Макар че обикновено се наблюдава в ранното детство, се случва да засегне и възрастни хора. Понякога заболяват и пациенти, които са преминали целия задължителен курс на имунизация с комбинираната ваксина ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш). "На практика няма 100 процента ефективна ваксина. Около 10 на сто от населението на земята не изработва имунен отговор към каквато и да било ваксинация, а и с възрастта имунитетът отслабва", обяснява специалистката. Освен това годишно около 2000 деца у нас не завършват имунизацията, тъй като имат противопоказания спрямо коклюшната компонента. Най-често обаче, по преценка на педиатрите, ваксинацията само се отлага докъм навършването на 2-годишна възраст.

Магарешката кашлица може и да повтори, като засегне лица, които вече са я изкарали в детството си. Най-рисковите групи, освен кърмачетата, са лекарите, учителите, социалните работници.

През първата седмица след заразяването коклюшът не може да бъде различен от останалите заболявания на горните дихателни пътища. Симптомите са леко повишаване на температурата, хрема, подкашляне. Типичната кашлица с т.нар. репризи (повторения), която наподобява магарешки рев, започва чак на 10-14-ия ден. Човек се чувства особено зле нощем, когато безуспешно се опитва да откашля и отхрачва. Отделя малки и много жилави храчки, повръща. Пристъпите са толкова мъчителни, че често водят до спукване на капиляри и кръвоизливи под очите. Те могат да се повтарят по 15, 20, дори по 50 пъти в денонощие. При типичния коклюш кашлицата продължава около 3 месеца.

Болестта може да доведе до сериозни усложнения, най-вече при кърмачетата. Но и при възрастните често се стига до бронхит, бронхопневмония, енцефалит.

В НЦЗПБ болестта се открива чрез най-модерната методика, наречена "PCR Test" (от английски - Polymerase Chain Reaction). При нея се изследва носогърлен секрет от пациента с цел да се открие наличието на нуклеинова киселина на коклюшния бактерий. Тестът обаче не се финансира от Здравната каса, а е добре с него, освен болните, да се изследват и хората, които са в много близък всеки-дневен контакт със страдащия от магарешка кашлица.

Най-сериозната мярка срещу разпространението на болестта при децата е имунизацията срещу коклюш и осигуряването на пълен имунизационен статус при всеки имунизиран, т.е. да не се пропуска нито един прием на ДТК ваксина и имунизацията да се извършва съобразно имунизационния календар.

Имунопрофилактика срещу коклюша у нас се провежда от над 40 години. При кърмачетата се използва български препарат, произведен от "Бул Био - НЦЗПБ". Идеалната схема за инжектирането му, ако детето е напълно здраво и няма противопоказания, е на 2, 3 и 4-месечна възраст. Четвъртата доза се прилага при навършването на втората годинка, но не по-рано от 12 месеца след третата доза ваксина. Петата доза се прави в първи клас, с комбинирана вносна ваксина, съдържаща т.нар. безклетъчна коклюшна компонента.

В редки случаи до 24-ия час или в първите няколко дни след имунизацията е възможно да се появи зачервяване и подуване на мястото на инжектиране на ваксината и телесната температура да се повиши до 38,5-39 градуса. В такива случаи се назначават противотемпературни медикаменти и компреси.

Всяка година около 94-95% от подлежащите на имунизация я завършват, т.е. имат поне 3 приема на ваксина ДТК. Отлагат се единствено децата със сериозни противопоказания срещу коклюшната компонента. Те трябва да избягват общуването с болни от коклюш или с хора с продължителна кашлица.