Големият проблем у нас, е че все още хората бъркат психотерапията с психиатрията. Психотерапията не се занимава (с някои изключения) с тежки психични разстройства и не се базира на медикаментозно лечение. Хората, които се подлагат на психотерапия, не е необходимо да имат изявен психиатричен проблем. Това често са здрави люде с житейски затруднения, с които не могат да се справят сами.

Работата на психотерапевта е именно да им помогне да стигнат до намиране на собствено решение на трудностите и от там до снемане на психичното напрежение и страдание. Погрешно е схващането, че психотерапевтът дава съвети или готови рецепти и модели на действие на своите пациенти. Той само ги подпомага в тяхното "себеизлекуване".

Нежеланието да се обърнат към психотерапевт е налице дори у хора, които имат достатъчно сериозни психически проблеми. То е свързано с факта, че търсенето на специализирана помощ обикновено се възприема от тях като нещо притеснително и срамно. Много българи имат разбирането, че консултацията с психотерапевт ги превръща едва ли не в по-долна категория хора, дава им усещането, че са безпомощнии болни. Все още у нас срещата с психотерапевт буди страх и срам. Сред най-честите проблеми, заради които българинът търси психологична помощ, са наличието на различни видове страхове, фобии, зависимости, усещане на потиснатост, депресии, преживяването на житейски кризи, проблеми в партньорството, в брачните взаимоотношения или в отношенията родители-деца.

Жени са преобладаващата част от посетителите на психотерапевтичните кабинети у нас. Това е напълно логично и закономерно явление, тъй като традиционно е възприето, че женствеността предполага проява на слабост и търсене на подкрепа и помощ. Мъжете в България рядко търсят услугите на психотерапевт. Причина за това е разбирането, че мъжкият пол традиционно се приема за силен, а признаването на невъзможност за справяне с житейските несгоди би било възприето като проява на немъжественост. Поради това мъжете рядко се подлагат на психотерапия или ако го направят, то е за много по-кратък периодот време.

Словото притежава много силна целебна сила. То може както да разболява, така и да лекува. Неслучайно от незапомнени времена хората са се доверявали на различни народни лечители и врачки, които всъщност са използвали примитивни психотерапевтични практики. Професията на психотерапевта е свързана с непрекъснат стремеж към себеопознаване и себеусъвършенстване. Има студенти, които се отказват още в самото начало, защото разбират, че за да станеш психотерапевт, е необходимо да изминеш дългия и труден път на собственото себеопознаване; път, който продължава през целия живот. Голяма част от хората, престрашили се да потърсят специализирана психологична помощ, се отказват още при първите няколко посещения. Това е така,защото повечето хора имат нереална преценказа своята личност и процесът на "проглеждане в себе си", т.е. на изграждането на един правдив Аз-образ, е свързан с разрушаването на редица заблуди и илюзии, градени с години. А това е доста трудоемък и натоварващ процес за личността.

Но е всъщност механизмът, по който действа психотерапията като метод. Когато човек успее да види реално своята същност и да оцени адекватно своите характеристики и слабости, своите страхове и задръжки, той е готов да преосмисли нагласите и навиците си и да промени някои от поведенческите си прояви. Целият този механизъм обикновено трае с години. Разбира се, във всяка психотерапия има раннии бързи ефекти. Нерядко са случаите, когато външните симптоми и проблеми се разрешават, пациентът получава облекчение и прекратява посещенията си при психотерапевта.

Психичните проблеми имат дълбока основа и тези симптоми, които са на повърхността и лесно се разрешават, са само "върхът на айсберга". Има пациенти, които, веднъж тръгнали си след "успешна" терапия, след време се връщат с възобновени оплаквания. Никога не казваме на пациентите си дали да спрат или да продължат психотерапията. Човек трябва да чувства в себе си проблема и този проблем да му бъде стимул за собствената терапия. Несъществува момент или период, който да е обективно подходящ, за да се потърси консултация с психотерапевт. Няма правило за това, с колко посещения или с каква продължителност да е психичната терапия.

Психотерапията в помощ на родитeлитe

Много често родителите изпитват затруднения по отношение на разбирателството с децата или във връзка с тяхното възпитание. Истина е, че точно родителите най-често са в основата на проблемите на своите деца, но това не означава, че те трябва да бъдат обвинявани за това. Защото възпитанието на децата в по съществената си част не е въпрос на практически действия, а опира до самата същност на родителите.

Човек трудно може дабъде "научен" да е добър родител, но има някои предписания и практически насоки, които могат да бъдат полезни, като например:

• За структурирането на психичния апарат най-важни са първите3-4 години от живота.
• Кърмачето трябва дабъде отбито около шестия месец, най-късно до края на първата година.
• Към края на първата година детето е добре да бъде отделено от родителите в друга стая. Това трябва да стане най-късно до края на втората му година.
• За доброто психично развитие на децата е важно родителите да се обичат и желаят сексуално.
• Не е добре да се допускат баби и дядовци, както и други роднини и близки в семейните взаимоотношения.
• Колкото родителите са по-зрели, толкова по-добро е развитието на детето (добра зрелост се постига понякога само с помощта на психотерапията).
• Боят е забранен като възпитателно средство - не дава добри резултати.
• Налагането да се спазват правила със сила е допустимо, когато става въпрос за много важни неща.
• Насилието е различно от прилагането на сила. Насилие има когато детето е принуждавано да изпълнява родителски капризи, а не закони (правила).
• Родителите трябва да подкрепят постепенно развитието на самостоятелност у децата си от самото начало. Това трябва да е адекватно на възрастта и възможностите на детето.
• Не забравяйте, че законът изисква от децата ви да бъдатвъзрастни на 18 години!
• Пубертетът и юношеството са трудни възрасти, защото тогава децата се изправят пред проблема да се превърнат в мъже и жени.
• Родителите могат да помогнат на юношите, като ги подкрепят, но не абдикират от родителските си задължения (до 18 г.) напълно.
• Винаги се консултирайте със специалист,за предпочитане психотерапевт, когато имате съмнения, че нещо не е наред!