Крайният перфекционизъм може да преобрази нормалния човек до неузнаваемост. Опитайте да насочите вашата целеустременост и към други страни на живота. Така той ще стане по-пълен и цветен, а трудът ви - по-спорен

Kазват, че е щастие, когато сутрин ти се иска да отидеш на работа, а вечер ти се ще да се прибереш у дома. Но ако за вас важи само първата част на тази формула, вашата диагноза е работохолизъм.

Лекарите го поставят на едно ниво с алкохолизма, наркоманията, интернет зависимостта и хазарта.

Но докато те се възприемат като порок, то работохолизмът за някои е достойнство и дори идеал. А последствията от него са изолация, проблеми с паметта и основни физиологични рефлекси, катастрофална разсеяност, равнодушие към близките хора и към света.

В риск сте да се превърнете в работохолик, ако:

след трудовия ден не можете да превключите към друга работа;

в редките минути на отдих пак мислите за работа;

чувствате, че върху вас лежи отговорността за всякаква работа;

казват, че сте раним и мрачен човек, а когато работите, се преобразявате;

вие сте енергични, уверени и сте си самодостатъчни само на работното си място; завършвайки поредната си задача, веднага се захващате за следващата;

"нищо неправенето" ви плаши; след работа сте чувствате опустошени, трудно разбирате какво ви се говори;

разговори за тоалети, готвене и секс ви карат да се съмнявате в интелектуалните качества на колегите ви;

все по-рядко изпитвате сексуално влечение;

много често употребявате думите "всичко", "винаги", "мой дълг е";

даже най-малкият неуспех в работата приемате като провал; говорейки за своята работа, казвате "ние", а не "аз".

Психолозите определят три категории работохолици.

"Перфекционисти"

Те винаги се стремят да изпълнят работата безупречно, убедени, че никой няма да се справи с нея по-добре от тях, което си е истина. Но с маниакалното си упорство да доведат до съвършенство всяка незначителна дреболия в работата, перфекционистът може да загърби много съществени страни на живота: да занемари дома си, грижите за децата си, а дори и себе си - до неузнаваемост.

Ако такъв човек е ваш подчинен, смятайте, че ви е провървяло. Единствената опасност в случая е, че той може да се обяви за неповторим и незаменим и да претендира, че на него се крепи всичко.

Ако това е вашият шеф, трябва да му отговаряте във всеки момент с педантичност, като забравите изразите "Не знам" и "Не мога".

Ако вие самите сте перфекционист в работата, опитайте да приложите вашата педантичност и целеустременост и към други страни на живота. Планирайте своя личен живот, както служебния: среща с приятели, излизане с децата, посещение у роднини, четене на книги, спорт... И ги изпълнявайте, като впрегнете цялата си воля. Така животът ви ще стане по-богат и ярък, а и работата ви ще бъде по-ефективна.

"Самотници и бегълци"

Работата за тях е убежище, в което те се скриват от враждебния и неразбираем свят или от неразрешимите си проблеми. Това може да бъде израз на неумение за общуване, преживяно разочарование или нещастие.

Ако такава личност е ваш подчинен, с него е удобно - работи като вол и малко се интересува от заплащането. Той не мисли за себе си. Рискът е, че може да изпадне в депресия, в апатия към всичко, което се случва, дори и към работата. Ето защо за неговото душевно състояние трябва да се погрижите вие като шеф. Не пропускайте да поощрявате такъв сътрудник - не само материално, но и психологически. Сам той няма да си даде отпуска, затова го заставете да си почива.

Ако това е вашият шеф, не сте за завиждане. Със своите психологически проблеми самият той е товар за подчинените си. Добре е, че такива хора рядко заемат ръководни длъжности.

Ако разпознавате себе си в този образ, трябва да погледнете истината в очите. Постарайте се да възстановите изгубените контакти с приятели, да разширите кръга на общите теми с колегите си. И се посъветвайте с психолог, който ще ви докаже, че проблемите ви са решими.

"Временни" работохолици

Тогава са ентусиасти, които като захванат някоя работа, забравят за семейство и приятели, влагат в нея всички сили, свършват я и после дълго си почиват. В тази категория са и мързеливите, и склонните да отлагат всичко за последния момент.

Ако такъв човек е ваш подчинен - съболезнования! Той е трудно управляем. Но когато се впрегне в работа, може да бъде блестящ. Затова му поставяйте конкретни задачи и срокове, като контролирате изпълнението им.

Ако това е вашият шеф, и не сте от неговата "кръвна" група, бягайте - търсете си работа другаде.

Ако това сте самият вие, трябва да си осигурите няколко потенциални работодатели.