Симптома на хроничната умора
Cиндромът на хронична умора (СХУ) е комплицирано разстройство, което се характеризира с екстремна умора, ненамаляваща след почивка и сън. ...
Човек трябва да се учи, докато е жив
Способността да се променяме и израстваме е заложена в природата ни. Но има хора, които робуват на наложени норми, чужди убеждения и вярвания, пренебрегвайки собствения си потенциал. ...
В много случаи борбата на противоположните тенденции в процеса на общуване приема формата на конфликт. Той може да бъде усилен, но и разрешен. За да изберем най-адекватната стратегия на поведение в конфликтна ситуация, добре би било да знаем както действията, които предизвикват засилване на конфликта, така и правилата при управлението му.
С повишаването на тона и изправянето срещу другия определено можем да постигнем засилване на конфликта. Максималното приближаване, заемането на "бойна" поза, но и преминаването в отбрана също действат в тази посока. Засягането на уязвимите места на другия, припомнянето на стари обиди и настояването да ни се признае "силата", без съобразяване с адекватната действителност на конфликтната ситуация, задължително водят до ескалиране на напрежението.
За да избегнете нажежаването на конфликтната ситуация, е желателно да съблюдавате следните "златни" правила при управлението на конфликта:
1. Признавайте правото на другия, опитвайте се да го разберете и да използвате в различни ситуации еднакъв стандарт при подхода си към него.
2. Опитвайте се да си изясните как другият човек възприема конфликта и какви чувства изпитва.
3. Формулирайте точно проблема.
4. Търсете общото решение на проблема и не се съсредоточавайте твърде много върху детайлите.
5. Стимулирайте изясняването на отношенията между страните и свободната изява на чувствата.
6. Отнасяйте се към другия така, както бихте искали той да се отнася към вас.
7. Не атакувайте позициите на другия, опитвайте се да гледате какво стои зад тях. За избора на подходяща стратегия на поведение е желателно да се опитвате да въздействате на другите, без те да се чувстват наскърбени или обидени.Това е възможно, ако спазвате следните принципи:
1. Започвайте с похвала и с искрено признаване на качествата на другия.
2. Атакувайте проблема, а не личността на опонента си.
3. В началото поговорете за собствените си грешки и едва след това критикувайте грешките на другия.
4. Задавайте на събеседника си въпрос, вместо да му заповядвате.
5. Давайте възможност на другия да запази своя престиж и достойнство.
6. Бъдете открити и чистосърдечни, изказвайки одобрението си за нещата, които ви правят добро впечатление у другия.
7. Създавайте впечатлението, че грешката, която искате да се поправи, е съвсем лесно поправима.
8. Бъдете откровени и съответни на емоционалната си настройка в дадената ситуация. Ако приемем написаното дотук и го прилагаме в общуването си с "другия/те", то със сигурност ще се убедим, че целта на комуникацията и общуването е взаимното разбиране.
