Увеличението на щитовидната жлеза се нарича гуша, гушавост, (струма). Най-общо гушата се разделя на ендемична и спорадична. Ендемичната гуша е най-разпространена и поразява голяма част от населението (от 10-до 100%) на предимно планински географски райони с намалено съдържание на йод в почвата и водата (ендемични райони).

В света 655 милиона души страдат от това заболяване. В България 1/ 3 от територията (с население от 4 милиона души) е с йоден дефицит. Засегнати са планинските и полупланински райони: Рило-Пирински, Родопски, Старопланински, Средногорски и Югозападен.  Спорадичната гуша не е свързана с йоден недоимък в околната среда, среща се много по-рядко (под 10 на сто от населението) и е резултат от наследствени, хормонални и други нарушения.

Основната причина за развитието на ендемичната гуша е йодният дефицит, който води до намален синтез и секреция на щитовидни хормони. Организмът се стреми да компенсира нарушението чрез повишаване на тиреотропния хормон (ТТХ). Той стимулира производството на хормони от щитовидната жлеза, нормализира нивото им, но увеличава размерите - т.е. явява се гуша. Значение за изявата на ендемичната гуша имат и допълнителни фактори като: някои химически вещества от околната среда като нитрати в храната, тиоцианати, сяра и др.; тютюнопушенето; системна консумация на някои храни като зеле, ряпа, алабаш, соя; някои медикаменти и др.

Според степента на увеличение гушата може да бъде:

1-а степен - жлезатасе опипва, но не се вижда при изпъната назад шия;

1-б стeпeн - жлезата е добре видима при изпъване на шията назад;

Втора степен - жлезата се вижда и при обичайна позиция на шията (без изпъване);

Трета степен - жлезата се вижда от разстояние, изпъква и деформира шията.

Според вида на увеличението гушата може да бъде:

Дифузна гуша - жлезата е равномерно увеличена, с гладка повърхност, без опипващи се възли.

Нодозна (възлеста) гуша - с единични или няколко възлести образувания. Понякога гушата не е на обичайното място, а се разполага зад гръдната кост (ретростернална гуша), в основата на езика, зад трахеята,  под долната челюст.

Ендемичната гуша се изявява най-често в детската възраст като леко дифузно увеличение на щитовидната жлеза. Обикновено е еутиреоидна, но при тежък йоден дефицит може да е хипотиреоидна. Гушата еволюира в продължение на десетилетия до възлести и високостепенни форми, характерни за зрялата и напреднала възраст. Тласъци на заболяването могат да бъдат провокирани от бременността и от външни фактори (стрес, радиация, медикаменти).

Дълго време ендемичната гуша може да протича безсимптомно, но когато нарасне значително или разположението е зад гръдната кост, се наблюдават симптоми на притискане на съседни органи: трахея, хранопровод, кръвоносни съдове и нерви. Появяват се кашлица, задух, нарушено преглъщане, промяна на гласа, подпухване на лицето (от венозен застой), сърдечни нарушения. Може да се появят и оплаквания от други органи и системи: неврози, закъснения на пубертета, по-честа патология на бременността и раждането.

В хода на заболяването могат да възникнат усложнения, които са много по-чести при големите и възлестите гуши. Те са следните:

Струмит - развитие на възпалителен процес, протичащ с болка и повишена температура.

Кръвоизлив в гушата - тя се увеличава, има силна болка.

Базедовификация на гушата - т.е. развитие на хипертиреоидизъм. Честотата на това усложнение нараства след приемане на йод в дози над дневните нужди, при лечение с йодосъдържащи лекарства (амиодарон).

Злокачествено израждане - най-тежкото усложнение на ендемичната гуша. Наблюдава се при възлеста гуша и честотата му достига 5-8%.

За уточняване на диагнозата освен преглед от специалист често са нужни и допълнителни изследвания: Ехография на щитовидната жлеза - това е най-достъпният и информативен метод, който позволява с точност да се определят размерите и структурата й. Изследване на щитовидните хормони (Т3, Т4 и ТТХ) за уточняване функцията на жлезата повишена, намалена, нормална. Сцинтиграфия на щитовидната жлеза дава информация за функционалната активност на възлите, т.е. дали са "студени", "топли", "горещи". Тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) - с фина игла се взема материал от възела за потвърждаване или изключване на злокачественост. Изследване на щитовидни антитела - ТАТ и МАТ при съмнение за автоимунен процес.

Лечението зависи от степента и вида на гушата. При дифузните еутиреоидни гуши лечението се провежда с щитовидни хормони - таблетки левотироксин (L-Thyroxin, Euthyrox) за срок от 6-9 месеца в доза 100-200 мкг/ дневно, в еднократен прием, сутрин на гладно. Левотироксинът подтиска секрецията на тиреотропния хормон, в резултат на което големината на гушата намалява. Ако гушата е хипотиреоидна (с намалена функция), лечението с левотироксин остава трайно. При възлестите (нодозни) гуши се прилага оперативно лечение с оглед профилактика на карцинома и усложненията. Медикаментозната терапия на възлите е неефективна и алтернатива на хирургичното лечение няма.

Използването на йодирана сол е най-добрата профилактика на ендемичната гуша. При рисковите групи (бременни и кърмачки) в ендемичните райони се провежда и допълнителна йодна профилактика с таблетки калиев йодид.