Заекването при децата се появява най-често във възрастта от 2 до 5 години.

Проявява се като сложно комуникативно разстройство, което най-често се състои в нарушение на плавността, темпа и ритъма на речта, изразяващо се в многократни повторения на звукове и срички, удължаване на звуковете, а на по-късен етап - и в "блокажи" на издишваната струя. Заекващите деца трудно се адаптират в групата на връстниците си, като понякога дори избягват общуването с тях. Ето защо е желателно да се положат всички усилия, за да се помогне на детето да преодолее говорния си проблем.

Първите белези на заекване могат да се появят още между 18-ия и 24-ия месец,

когато детето започва да образува първите си изречения. Това е т. нар. "заекване на развитието", или физиологично заекване. За много от родителите тези ранни прояви на проблеми с говора са твърде обезпокоителни, но трябва да се знае, че те са често срещани и нормални за този етап от развитието на детето. В такива случаи огромна роля за справянето с проблема може да изиграе деликатният и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.

Детето може да заеква за няколко седмици или за няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично.

За повечето деца,при които заекването се е появявало преди 5-годишна възраст, то отшумява, без да е наложителна намесата на специалист. Но независимо от това, около 3-годишната възраст е желателно да бъде направена консултация с логопед и психолог. Ако заекването продължи до 5-6-годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема си и това го притеснява и напряга чувствително в ежедневните му контакти. Речевото напрежение в повечето случаи е негативно, съпътстващо заекването явление, сигурен признак, че нещата не се случват както трябва. Тогава професионалната намеса е задължителна.

Причините за заекването са индивидуални и конкретни и поради това трудно биха могли да бъдат обобщени.

Независимо че около 60% от заекващите деца имат близки роднини, които заекват, генетичната предразположеност си остава спорен въпрос, защото "наследствеността" би могла да бъде причинена не от гените, а от негативното въздействие на езиковата среда на детето. Заекването в повечето случаи не е предизвикано само от една причина.

Най-общо казано, има предразполагащи причини, има и предизвикващи причини, но обикновено една конкретна причина отключва проблема в говора. Най-често тя е породена от стрес и/или от някаква психична травма за детето. Този тип заекване е психологичски обусловено и е най-често срещаното.

Когато повторението на звукове, думи, фрази стане навик за детето, придружен от вторични съпътстващи го прояви - мимики или гримаси, непривични жестове с ръцете и тялото, затруднено дишане, изпотяване, а говоренето се превърне в неимоверно усилие, съпроводено със страх, смущение и притеснение, тогава става въпрос за патологично заекване.

И не на последно място, заекването би могло да бъде органично обусловено - нарушена дейност на нервната система, породила се по време на вътреутробното развитие, следствие от силна интоксикация на организма или тежко инфекциозно заболяване.

С изключение на физиологичното заекване, при което в 80% от случаите с израстването на детето проблемът отшумява, при другите видове заекване логопедичната и психотерапевтичната намеса са задължителни, като терапията обикновено е доста продължителен процес.

Когато говорният проблем е на физиологична основа, той най-често отшумява с растежа, в останалите случаи логопедичната и психотерапевтичната намеса са задължителни.