Агресията в природата не се определя като нещо зло, тя винаги е съществувала, но в степен, която е необходима за оцеляването на даден човешки или животински индивид. В природата злото не съществува. То е присъщо на човешкия вид, защото той е единственият, който познава удоволствието на садизма.

През последните години наблюдаваме зачестили актове на агресия сред децата и с престорено учудване търсим причините за това. Престорено, защото знаем, че агресивното поведение на децата винаги е по подражание. И не би могло да бъде друго, защото всяко дете се ражда без никаква представа за света на възрастните и, участвайки в трудно обяснимите за него социални взаимоотношения, то "копира" видяното, чутото, усетеното и почувстваното. На базата на всичко, което наблюдава, детето формира и свой индивидуален начин, по който започва да общува с обкръжаващата го социална среда.

За съжаление агресията е навсякъде около съвременните деца и какви, ако не агресивни, ще бъдат те!

Всеки ден, още от най-ранното си детство, децата виждат грубостта в отношенията между родителите си, най-често възникнала поради материални, емоционални или финансови затруднения. По-късно всеки ден те се сблъскват с насилието на улицата, и искат или не, им се налага да си изработят механизми, с които да му се противопоставят, за да се съхранят. Не им стига това, ами и детските филми, а и една голяма част от най-популярните компютърни игри също са изпълнени с жестокост, насилие и кръв.

Агресивността при децата не е случайна изява. Една от основните причини за нея е поведението на отхвърляне

- за съжаление много деца в България са отхвърлени, те са проблем за възрастните, които не искат да имат проблеми! Децата често са свидетели на нетолерантност, на застрашаващо и все по-често напълно просташко поведение, а както вече беше споменато, това поведение се заучава и копира от тях. Претърпелият нечия агресия след време ще отреагира също с агресия, на друго място и спрямо друг човек. Така се получава порочният кръг, който прави обществото ни болно.

Ако родителите, учителите, политиците се вглеждат по-внимателно в децата на България, със сигурност ще открият някакви симптоми за безпокойство. Но всички се тревожим, когато се случи нещо лошо, имитираме някаква активност и после бързо го забравяме! Липсата на толерантност към децата, към по-слабите, към немощните, към болните също е критерий, че не сме здраво общество. В семействата, но и в държавата, където има постоянни конфликти, децата слушат изявленията на вечно неудовлетворените от живота си възрастни, израстват с предразположеност към проблемно поведение. Все пак съществува някаква надежда, че обществото ни би могло да се излекува и в бъдещите години ще може да даде възможност на родителите да създадат на децата си друга, различна от сегашната атмосфера - преди всичко на сигурност и стабилност.

Но нека не забравяме, че и децата, за които са полагани прекалени грижи, също са предразположени към проблемно поведение,

защото прекалените грижи правят детето неуверено, нестабилно, но и зависимо. То не се научава да прави адекватна преценка на заобикалящата го действителност, а оттам и реакциите му в повечето случаи са неадекватни.

Желателно е да отделяме повече време и внимание на децата си, но не чрез "купуване" на общуването с тях, а с обич, търпение и разбиране.

Ако се грижим за своите деца, но не само когато има проблем, ако им покажем, че ги обичаме и разбираме, ще можем да ги подготвим за напълно естествения преход от детството към зрелостта. Така те ще разпознаят обичта и загрижеността във взаимоотношенията, ще научат, че обичта поражда обич, а любовта - любов. И ако всеки човек възприеме това като мото в живота си, би могъл да стане и родител. Тези, които смятат, че не е така- по-добре да си вземат аквариум с рибки.