Галеното име не бива да измества собственото
Някои психолози твърдят, че назовавайки детето си по определен начин, вие програмирате поведението му. ...
Не обсебвайте с прекалени грижи децата си
В стремежа си да го предпазят от опасности, родителите често преминават отвъд границата на полезната грижа. ...
Много е трудно да се говори с тийнейджър. Положението става още по-напечено, когато се налага да общувате с негови преподаватели. Далеч не всички са отзивчиви, а и едва ли са позитивно настроени към вашето дете при положение че е създало проблем в училище. Известна френска психоложка предлага 3 начина за разчупване на ледовете между родители и учители.
Изяснете ролята си. Повечето майки и бащи се притесняват, когато ги извикат в училище. Връщат се подсъзнателно към старите си страхове, когато самите те са били малки. Освен това се ужасяват от реакциите на преподавателя, изразил недоволство от тяхното дете.
Ако искате да решите належащия проблем, трябва най-напред да признаете пред самите себе си, че сте родител. Нито сте възпитаник на въпросните учители, нито сте сина или дъщеря си. Вие сте отделен човек, дошъл да попита с какво може да съдейства.
Когато говорите, използвайте местоимението "аз", не "ние". Нито сте били в училище, нито знаете какво точно е направило детето ви, нито бихте могли адекватно да надникнете в чувствата му, когато сте чули единствено неговата гледна точка.
Разговорът ще протече по-гладко, ако и тийнейджърът присъства на него. Така ще има възможност да изрази собствената си позиция, вместо да предавате думите и мислите му с риск да ги изопачите.
Подгответе се. За целта си отговорете на 3 въпроса. Каква е целта на срещата? Коя постъпка на юношата смятате да обсъдите? Каква информация смятате да предоставите на преподавателя и каква - да извлечете от него, за да постигнете яснота по горещата тема?
Бъдете партньори. Тийнейджърите често са разкъсвани между думите на родителите си и твърденията на учителите, които си противоречат. Ще спечелите, ако постигнете компромис с преподавателя. При това не само в конкретната ситуация, а по принцип. Разберете се да се срещате всеки път, когато назрява някакъв конфликт, и да го решавате заедно. Когато види, че сте единодушни, тийнейджърът ще разбере, че няма да получи подкрепа от никоя от враждуващите страни и това ще го накара да преосмисли поведението си.
