По последни данни диабетът засяга не по-малко от 500 000 души в нашата страна. Всеки стоматолог се среща с тези болни.

Основната група страда от един от двата типа захарен диабет - инсулинозависим, или I тип (ювенилен диабет, който изисква незабавно и постоянно инсулинолечение), и неинсулиноза- висим или II тип (диабет на възрастния човек, който се лекува с диета и орални антидиабетици, а по-късно с инсулин). И двата вида изискват редовен контрол на кръвната захар (дори многократно в денонощието при инсулинозависимия диабет). Не трябва да се забравя, че съществува диабет на бременните (гестационен диабет), водещ до голям перинатален риск и смърт на плода, поради което се лекува агресивно с инсулин. Има и вторичен диабет, който се дължи на заболявания на панкреаса, на хормонална терапия, като нежелана реакция на лекарствени средства. Той се лекува в зависимост от причинния фактор.

Класическите признаци на диабета са честото уриниране, жаждата и постоянното желание за ядене, които са силно изразени в инсулинозависимия диабет и често придружени от умора, загуба на тегло и тежки усложнения. Гноенето от пародонтални джобове се среща много често. Затова гнойният пародонтит се причисли към петте усложнения на диабета - полиневропатия, ретинопатия, нефропатия, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт.

По каквато и причина диабетикът да посещава стоматолога, непременно трябва да съобщи за типа диабет, от който страда,

неговата история, медикаментозния режим, диабетните усложнения или страничните ефекти на терапията, методите на контролиране, името на диабетолога, с когото е възможно да се наложи консултация. Когато диабетикът контролира добре заболяването си, той се лекува от стоматолога подобно на всеки друг пациент, включително и без антибиотична профилактика. При инфекция обаче антибиотичната терапия е наложителна. Диабетикът много често е с налична кандидоза, със сухота на устата (ксеростомия). Намаленото количество слюнка с високо съдържание на глюкоза и увеличената киселинност в устата повишават риска от кариес. При лош метаболитен контрол може да се очаква повишено кървене и суперинфекции след проведената интервенция, като се има предвид микроуврежданията на кръвоносните съдове на венците и пародонта.

Стоматологът трябва да е уведомен за основната терапия,

тъй като диабетиците на лечение с инсулин могат да получат 3 пъти по-често хипогликемия по време на манипулациите, а 32% от хипогликемиите, ако не се уловят навреме, могат да доведат до хипогликемична кома. По правило се изисква диабетикът да носи собствения си глюкомер. По време на лечението зъболекарят трябва непрестанно да наблюдава пациента и да поддържа словесен контакт с него. Още повече че около 36% от тежките хипогликемии настъпват без предупредителни симптоми, а в 51% те са налице, но пациентът не ги разпознава. Трябва да се следи пулсовата честота - тахикардията е признак на хипогликемична реакция заедно с разтреперването и обилното изпотяване. Хипогликемията може да последва физическо натоварване, тревога и стрес, пропускането не само на основното хранене, а и на леката закуска на всеки 3 часа, предварителната консумация на алкохол. Въпреки че диабетиците са инструктирани да носят 3 пакетчета захар (15 г) у себе си, в стоматологичния кабинет винаги трябва да има орални въглехидрати (пакетчета или бучки захар, плодов сок, подсладена безалкохолна напитка). В съвременната терапия предимно при неинсулинозависимия диабет се използва ензимът акарбоза, който се взема с първата хапка храна и разгражда въглехидратите, преди още да са резорбирани от чревната стена. При пациентите, приемащи акарбоза, хипогликемията не може да се овладее с обикновена захар, затова на разположение трябва да има гликоза (гликозен сироп). Най-мощното средство е глюкагонът, който се инжектира венозно или мускулно (диабетици с чести хипогликемии го носят винаги със себе си). Далеч по-рядко усложнение със спешен характер е хипергликемичната кома - такива пациенти веднага се хоспитализират. Това отново поставя акцент върху необходимостта лечението да се провежда при наличие на глюкомер.

Стоматологичните интервенции трябва да се насрочват след добро хранене при инсулинозависимите диабетици или непосредствено преди тях да се поемат въглехидрати. При всички случаи кръвната захар не бива да е по-висока от 8,0-8,5 ммола и трябва да се измерва по време на интервенцията. И още нещо: при зле контролирани диабетици лечебният ефект от пародонталната терапия доказано подобрява метаболитния контрол, респективно дава положителен ефект както върху измерваната глюкоза в кръвта, така и върху гликирания хемоглобин. Това стимулира диабетика към по-стриктно спазване на необходимия хранителен, двигателен и орално-хигиенен режим.

Ако пациентът няма нужда от хирургична интервенция, стоматологът трябва да проведе клинична орална хигиена. След отстраняване на бактериалната плака и полиране на съзъбието, добре е да се определят сроковете за нови срещи. Неблагоприятен ефект имат адстрингентни (свиващи) чайове, пасти за зъби и тоалетни води, тъй като стягат лигавицата и задълбочават сухотата на устата, която и без друго тормози диабетика.