От херния страдат около 2% от населението, затова е важно всеки да има основни познания по този проблем, да познава симптомите и методите за лечение.

Херния може да се появи и при жени, но е по-честа при мъже. Среща сe във всяка възраст, може да се открие както при новородено, така и при много стар човек. Всяка херния трябва правилно и подробно да се диагностицира и адекватно да се лекува.

Симптомите, които се белег за херния:

При външните хернии се появява забележима подутина в слабините или на коремната стена.
Болка при вдигане на тежест.
Тежест и тъпа болка при продължително ходене.
Рязка, внезапна, много силна болка при заклещване на коремен орган, като характерното е, че херниалното съдържимо не се прибира спонтанно в коремната кухина.

Xернията (на латински - hernia) или както е популярното (изпадане - б.р.) на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Що се отнася до херниалното съдържимо, най-често в херниалния сак попадат тънко черво, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.
Най-често хернии се образуват на коремната стена. Поради вродена или придобита слабост на коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум (ципата, пакриваща коремната кухина и органите отвътре), да излезе навън.

Според етиологията им херниите биват:

Вродена херния (на латински - hernia congenita). Появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждането. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния.
Придобита херния (на латински - hernia aquisita). Този вид хернии възникват през различни периоди от живота.

Според локализацията им съществуват:

Ингвинална (слабинна) херния.

Тя се локализира в долната част на корема, над бедрото, в близост до или в срамната област. Този вид хернии могат да възникнат и от двете страни на пубисната област и тогава говорим за двустранна ингвинална херния. Ингвиналната херния заедно с бедрената са двата вида хернии, образуващи се в слабинната област. Ингвиналните хернии се класифицират като "директни" или "индиректни". Индиректната ингвинална херния възниква при слабост на вътрешния ингвинален отвор, понякога обусловен от десцензуса (смъкването) на тестиса. Директната ингвинална херния е резултат на слабост на пода на ингвиналния канал и е по-честа при индивиди над 40-годишна възраст.

Феморална (бедрена) херния.

Тя и ингвиналната са херниите, локализиращи се в слабинната област. Тези хернии са много по-чести при жените и за тяхната поява роля играят бременността и раждането. Освен това те много по-често се усложняват със заклещване (силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор), ето защо, след като са диагностицирани, се препоръчва навременна операция.

Пъпна херния.

Появява се в пъпната ямка, което е естествено слабо място на предната коремна стена. Този вид хернии могат да възникнат при кърмачета, от незатваряне на пъпния пръстен, но също така поради слабостта в тази област се получават и при възрастни индивиди, независимо от годините. Като причина се изтъкват наднорменото тегло, повишено вътрекоремно налягане от прекомерна кашлица, хроничен запек или бременност. При възрастни пъпната херния се лекува само оперативно.

Епигастрална херния.

Този вид хернии са известни още като хернии на бялата линия, която се разполага на предната коремна стена от гръдната кост (мечовидния израстък) до пъпа. Получават се в резултат на повишено вътрекоремно налягане и разрушаване на мрежестата структура на сухожилните разтеглици в областта, които са пробити от кръвоносни съдове. Според локализацията си се делят на: епигастрални, най-честите - 81%, параумбиликални (околопъпни) - 16%, и хипогастрални -3%. Често тези хернии се установяват случайно или пък са с доста драматична клинична картина - поради малките размери на херниалния сак и честите заклещвания. При отлагане на лечението, което е само хирургично, придобиват огромни размери.

Следоперативна херния.

Така се нарича херния, която се появява на мястото на предишна операция. Този вид хернии могат да се появят седмици, месеци или дори години след операцията и могат да достигнат големи размери, като понякога са изключително трудни за възстановяване. При операции, при които се използват собствени тъкани (операции с напрежение), рецидивите достигат 50%, ето защо за препоръчване са операциите без напрежение с поставяне на полипропиленово платно - tension free technics.

Като редки се определят следните видове хернии:

Лумбална херния.
Появява се в поясната област, като излиза през слаби места в нея, т. нар. поясни триъгълници.

Шпигелова херния.
Носи името на фламандския анатом Адриан ван дер Шпигел (Adriaan van der Spieghel), описал полулунната линия на коремната стена, съвпадаща с външния ръб на правия коремен мускул. Именно там, на нивото на пъпа и няколко пръста по-надолу, се появява тази рядка херния. По литературни данни до 2006 г. са съобщени само 744 случая. Този вид херния е много трудна за диагностика, особено когато е с малки размери, и предвид факта, че е рядка, обикновено се пропуска при преглед от неспециалист. Метод на избор при лечението на шпигеловата херния е лапароскопската пластика.

Парастомиална херния.
Това е вид следоперативна херния, която се появява на мястото на стома (изведено черво на коремната стена), където, за да се изведе същата, е нарушена целостта на коремната стена.

Хиатална херния.
Представлява навлизане на част от стомаха в гръдната кухина през естествения отвор на диафрагмата, през който преминава хранопроводът. В тази част на стомаха, която е в гръдната кухина над диафрагмата, се получава зона на повишено вътрекухинно налягане. Това води до силно понижаване на тонуса на долния хранопроводен сфинктер и благоприятства по-честото връщане на стомашно съдържимо към хранопровода, а оттук - и по-голямата честота на епизодите на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Хиаталната херния може да е с различни размери. Когато хернииралата част от стомаха е голяма, тя може да притиска сърцето и да провокира ритъмни нарушения, поради което пациенти с хиатална херния често се обръщат към кардиолог, без да имат кардиологични проблеми. Особено драматична е клиничната картина при заклещване, необходима е операция по спешност. Средство на избор в лечението на хиаталната херния и ГЕРБ е лапароскопската фундопликация по Нисен (Nissen).

Лечението на херниите е единствено и само оперативно.

При конвенционалната (традиционната) операция посредством разрез и използване на собствени тъкани, херниалният сак се отваря и херниалното съдържимо се прибира. След премахването на сака се прави херниопластика. При този метод се получава напрежение на тъканите в областта, съпроводено с дискомфорт, болка и по-дълъг период на възстановяване (4-6 седмици), има голям процент рецидиви (15-30%). Съществуват редица модификации на херниопластиката, с имплантация на полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), известни като техники без напрежение на тъканите (tension free tech- nics), при които рецидивите са под 3%.
При лапароскопската (безкръвна) операция с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видеоконтрол, се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак. Поставя се полипропиленова протеза (poly- propylene Mesh) от вътрешната страна на коремната стена.

Преимуществата на лапароскопската операция са:

вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното;
по-слаба следоперативна болка, по-добър комфорт за пациента и по-бързо възстановяване;
дава възможност за визуализиране на недиагностицирани хернии;
средство на избор е при двустранна и рецидивна херния.

Лапароскопската операция се прави през малки отвърстия на коремната стена, затова възстановяването на пациента е много по-бързо. Поставя се полипропиленова протеза (на малката снимка) от вътрешната страна на коремната стена.