Бъбречната колика е най-тежкият и най-честият симптом при пациентите с уролитиаза (бъбречнокаменна болест). Това състояние е много болезнено и спешно и изисква адекватни мерки от страна на лекаря. Специалистът най-напред трябва да изключи състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други.

Лечението на бъбречната колика

Лечението на бъбречната колика изисква бързо и ефективно да се елиминира болката с помощта на болкоуспокояващи средства, както и да се преодолее спазъмът на гладката мускулатура със спазмолитици. Пациентът не трябва да се движи - препоръчително е да е легнал и да бъде в покой. Добър ефект имат комбинациите на топли вани до 38-39 градуса и грейките в лумбалната област. Те действат успокояващо, намаляват спазъма на гладката мускулатура и спомагат за отстраняването на конкремента. Добре е да се пият топли течности в неголямо количество.

Лечението на бъбречната колика най-често се провежда амбулаторно. При дълготрайни и затегнати бъбречни колики пациентът се приема в болница за по-нататъшно наблюдение (в урологично, нефрологично, хирургично или вътрешно отделение).

След като коликата премине, болният трябва да си направи щателно изследване, за да се установи точната локализация на конкремента, неговата големина и настъпилите промени в бъбреците. През този период лечението е специфично и е насочено към повлияване на причините, довели до образуването на бъбречен камък.

Профилактика

Профилактиката на бъбречнокаменната болест включва корекция на диетата, прием на повече течности, мерки за увеличаване на обема на произвежданата урина, предпазване от развитие на инфекции по наранените от бъбречния камък повърхности на пикочно-половата система.

В някои случаи се налага бъбречните камъни да бъдат отстранят.

Литотрипсията се смята за безвреден и ефективен метод за лечение на уролитиаза, при който бъбречните камъни се разбиват под въздействието на ударни вълни. Тези вълни се образуват във водата на специална вана, в която е разположен пациентът. Те са насочени прецизно към бъбречния камък и когато достигнат до конкремента, освобождават своята енергия върху него. По този начин се създава напрежение в структурата му, в резултат на което камъкът се раздробява.

Хирургичното отстраняване е крайна мярка,

която се прилага, само когато са изчерпани другите възможности за елиминирането на конкремента. Изборът на оперативен метод се определя от общото състояние на пациента, големината на камъка, неговото разположение (едностранно или двустранно), химическия му състав, бързината на нарастването му, рецидивирането, наличието на придружаваща инфекция, функционалното състояние на бъбреците и други фактори.