Имуносупресори като циклоспорин А и такролимус най-често се прилагат при органна трансплантация. При бъбречната имплантация например отхвърлянето на трансплантата трябва да се предотвратява чрез постоянното прилагане на имуносупресия. У нас броят на бъбречнотрансплантираните само през първата половина на 2007 г. е 406, но болните на хемодиализа, чакащи донор, са много повече. Непосредствено преди или веднага след оперативната интервенция пациентът се подлага на имуносупресивна терапия, която в намалена, поддържаща дозировка продължава до края на живота.

Циклоспорин А е безспорно полезен при всички болни с органни трансплантати - сърце, бял дроб (особено на едновременното трансплантиране на сърце и бял дроб от един и същи донор), черен дроб, панкреас. Напоследък се прилага и при много други заболявания - очни, на храносмилателния тракт, неврологични, автоимунни, при захарен диабет тип I и др. Макар и полезен, този препарат показва редица странични явления: нефротоксичност, окосмяване при жените, лек тремор, гърчове, гастроинтестинални разстройства, анафилактични реакции.

Само след 4-месечно приложение на медикамента се разрастват венците на повечето реципиенти. При нито един от прегледаните от мен бъбречнотрансплантирани не съм открила здрави, неразраснали се венци! Трябва да подчертая, че при приемащите медикаментозната комбинация от циклоспорин с нифедипин разрастванията бяха по-интензивни. Добре би било да се потърсят алтернативи в терапията, но ако няма такива, трябва да се разчита на контрол на орално-хигиенното състояние и отлична грижа за зъбите и венците. Защото безспорен факт за мен е, че венечното разрастване е в пряка зависимост не само от дозите на лекарствата, но и от бактериалната (зъбната) плака.

Новият имуносупресор такролимус започна да се прилага и у нас. Той е антибиотик, чието действие превъзхожда около 100 пъти ефекта на циклоспорин А, при това терапевтичният му обхват е много по-голям. Някои от нежеланите реакции на този препарат се срещат при около 10% от пациентите: повишено кръвно налягане, периферни отоци, главоболие, безсъние, сърбеж, повишена температура, повишаване на кръвната захар, гадене, повръщане, коремни болки, диарии, болки в гръбначния стълб, затруднено дишане. Според проучване от 2004 г. 14% от изследваните болни на лечение с такролимус имат гингивални разраствания срещу 22% у пациентите на циклоспорин, като държа да отбележа, че болните и от двете групи били с изрядна устна хигиена.

При леки венечни разраствания терапията се изразява в клинична орална хигиена, инструкции и обучение в лични грижи. При силно изразено разрастване, след проведена клинична орална хигиена, пародонтологът може да подходи към хирургична интервенция. Ранните постоперативни резултати показват, че видът на венеца е близък до нормалния.

Личният опит ми дава основание да твърдя, че клиничната орална хигиена и привикването на пациента към отлично поддържане на лична орална хигиена отдалечава появата на венечното разрастване, както и рецидивите. Зъбната плака е много важен фактор за разрастването на гингивата и премахването.