Приложението на лазерите в офталмологията се смята за съвременен терапевтичен метод, макар че лазерната очна хирургия се развива почти успоредно с развитието на лазерите въобще. В лечението на очните болести лезерите се прилагат отдавна, с което изпревариха навлизането им в други области на медицината.

Едни от първите, използвани в клиничната практика у нас, са аргоновите лазери. Те имат широко приложение при профилактиката на отлепването на ретината. От това тежко заболяване страдат възрастни хора, оперирани, претърпели травми, както и хора с високо късогледство. Ретината на някои места може да е изтънена, да има сраствания, даже и дупчици, без да е отлепена. В тези случаи аргоновият лазер е отлично помощно средство, което не позволява да се баражира тази опасна и рискова за отлепване зона. Приложението му намалява риска и при пациенти, които вече са имали отлепване на ретината на едното око, да получат същия проблем с другото.

Аргоновият лазер намира приложение и в лечението на неоваскуларните заболявания на ретината, като например пролиферативната диабетна ретинопатия, която се среща при диабет в тежка форма. Използват се различни техники, но най-важното е лазерът да се приложи навреме и в подходяща дозировка. Това дава шанс да се избегнат тежките усложнения на това заболяване, което отнема зрението на много болни. Лазерът е и мощно средство за профилактика и лечение при съдовите заболявания на ретината - ретинопатия, тромбоза и др. Не трябва да се разчита само на перфектната апаратура, защото много важни са мнението и познанията на лекаря, както и неговата коректност спрямо пациента. Лазерът трябва да се използва само когато има нужда от него и да се прилага правилно, за да не се получи изгаряне на ретината.

Съществува специален лазер за глаукома, т. нар. селективен лазер, с който се прави селективна трабекулопластика при болни с откритоъгълна глаукома. Този вид, навлязал широко в практиката през последните 10 години, има избирателно действие върху определени клетки на дренажната система на окото, като същевременно запазва другите клетки. Реално се повлияват само клетките, съдържащи пигмента меланин. Лазерът активира по-добрия оток на вътреочната течност през дренажния апарат, като намалява съпротивлението при отока. В много случаи провеждането на такава лазерна терапия помага да се премахнат лекарствата, които болните постоянно ползват (капки при глаукома). Тя се прави на 2-3 сеанса. Може да се повтори и след 2 години. Най-важното е, че от работата с този лазер не остават цикатрикси (белези) в дренажния апарат. Процедурата е много щадяща, не причинява изгаряния в областта, в която се работи, а действа избирателно на нискоклетъчно ниво, върху гранулите на самата клетка.

С друг вид лазер - YAG лазер, се третира вторичното "перде" (вторична катаракта). Според статистиките след операция на катаракта около 20% от пациентите развиват специфично уплътняване на лещената капсула. YAG лазерът позволява да се направи отворче в капсулата, за да може да преминава светлината и пациентът да вижда. Това става за секунди и е безболезнено. Със същата апаратура се правят и т. нар. иридектомии - оперативно се изрязва част от ириса на окото при закритоъгълна глаукома, една по-рядка форма на глаукомата, която се отличава с много бързо нарастване на вътреочното налягане.

Много широко приложение намират лазерите за оптична корекция на зрението. Те се ползват в рефрактивната хирургия - област, включваща няколко различни микрохирургически операции за избавяне от късогледство, астигматизъм и далекогледство. Работи се с ексимер лазери, които позволяват да се премахнат диоптрите. Те са с ултравиолетова светлина и разрушават на микронно ниво междумолекулните връзки, които се изпаряват от роговичната тъкан. По този начин роговицата се моделира - премахват се диоптърът, роговичните дефекти и се постига добро зрение. Пациентите повече не носят очила, нито лещи.

Преди тези интервенции обаче са много важни изследванията, които се провеждат. Прави се т.нар. корониарна топография, като роговицата се изследва точка по точка. Индивидуалната карта персонализира релефа на роговицата, а лазерът действа въз основа на получената информация. Не е важно само премахването на диоптърите, а и пациентът да не получи заслепяване, смущаване на зрението нощем. Тези оплаквания се срещат в първите месеци след операцията, но после постепенно изчезват.

Трябва обаче да се обърне внимание на факта, че оптичната корекция не може да се прилага при всички случаи. Тя не се прави на пациенти, ненавършили 18. Трябва окото да е напълно развито и да има стабилни показатели. На лазерна корекция не подлежат и хора с повече от 10 диоптъра - например с 11, 15, 18. Същото важи и за пациенти с тънки роговици, тъй като при тях съществува риск от усложнения - могат да се получат изпъкване на роговицата, мътнини, разтягане. Затова лекарят трябва много добре да прецени дали дебелината на роговицата съответства на диоптрите, които ще се премахнат, колко тъкан ще се отнеме и колко ще остане.

Другият важен въпрос е има ли прогресия на миопията (късогледството). Понякога се налага зрението на пациента да се проследи в продължение на половин или една година. В случай че рефракцията се увеличава, не е желателно да се прилага лазер. Ако пациентът е подходящ за такава операция, лекарят трябва да реши точно коя процедура да приложи.