Предпазването от това заболяване, при което има фамилна обремененост, е трудна задача. Природосъобразният начин на живот би могъл да държи артрита "заключен" и да не му създава условия да се развие. Единствено при спондилитите има точно детерминирана генетична предиспозиция, свързана с антиген В27. Така че, ако някой страда от гръбначно заболяване, да изследва именно този антиген. Също така може да се изследва и ревматоидният фактор. Но всичко това още не значи, че е възможно да се избегне включването на заболяването.
Проявите на всички видове артрит са едни и същи. Наблюдава се възпаление на дадена става или на група от стави. Възпалението сигнализира с болка, оток и скованост. Ставата се подува, може да се зачерви или не, функцията шава. Тя става трудноподвижна и болният я раздвижва за голям период от време. Когато симетрично са засегнати малките стави на ръцете, обикновено става дума за ревматоиден артрит, за артрит при някое системно заболяване на съединителната тъкан или за артрит при псориазис.
Когато артритът обхване по-големите стави (коленни, тазобедрени, глезенни, лакътни) и е асиметричен, най-често става дума за реактивни артрити, каквито са ревматизмът, болестта на Райтер, и за някои форми на псориатичния артрит. Ако човек се чувства скован от болки в гръбнака, тогава най-често диагнозата е болест на Бехтерев, болест на Райтер или псориатичен спондилит.
Благодарение на 206 кости, 187 стави и 640 мускула човекът се движи свободно. Ставите, които представляват свързване на две или повече кости, са неразтегливи, но еластични и гъвкави. Болките в тях са сред най-честите причини, заради които хората търсят медицинска помощ. Оплакванията могат да се появят в напреднала възраст, но те не щадят и младите, тъй като се причиняват от неправилен начин на живот и от инфекции. По данни на Световната здравна организация около 60-70% от пациентите в света страдат от артрит.
Артритът и спондилитът представляват възпаления на ставите. Артритът - на периферните стави, спондилитът - на прешлените на гръбначния стълб - започва с определения на заболяванията видният специалист. - В зависимост от това, дали се причиняват от антитела или от микроб, те биват различни видове. Когато микробът се доказва в самата става, артритите се наричат септични. Когато микробът е някъде из тялото и артритът се дължи на реакция антиген-антитяло, тогава е реактивен. Към най-често срещаните реактивни артрити спада ревматизмът. При него микробът е в гърлото. Заболяването се причинява от стрептококи, които се настаняват и развиват в носоглътката. При болестта на Райтер микробът е в пикочо-половата система, а реакцията антиген-антитяло също е в ставите. Когато в тялото няма микроб или някакъв друг причинител, а са налице антитела, причиняващи артрита, тогава говорим за автоимунни артрити. Такива са ревматоидният артрит, болестта на Бехтерев и псориатичният артрит.
Артрити по-често боледуват жените, в съотношение към мъжете 3:1. Защо е така, това науката все още не е обяснила. Интересното е, че при отделните видове артрити съотношенията са различни. От ревматоиден артрит по-често боледуват жените в менопауза, след навършване на 40 години. Мъжете пък са по-уязвими на болестта на Бехтерев. Младите хора са рискова група за болестта на Райтер. Тя се причинява от специфичен вид хламидии (хламидия трахоматис), която се предава по полов път. Ревматизмът, както и болестта на Райтер, която се дължи на пикочо-полова инфекция, също се срещат по-често при младите. Напоследък реактивният артрит често се диагностицира и при болни от хепатит В, С или от СПИН.
Артритът не се повлиява от сезоните, но винаги има фактор, който отключва заболяването. За реактивния и инфекциозния артрит тази роля играят стрептококи, хламидия или салмонела. Не се знае обаче какво точно предизвиква автоимунния артрит. Най-общо казано, това е срив в имунитета, който дава старт на автоимунния процес. Все пак специалистът отбелязва, че ревматизмът зачестява, когато рискът от простуди е по-голям, а болестта на Райтер - през лятото, когато страдаме повече от диарии и пикочо-полови инфекции.
Бактериалните и реактивните артрити могат да се лекуват напълно, а автоимунните - да се вкарат в продължителна ремисия с помощта на съвременните медикаментозни средства. Лечението на септичните (бактериалните) и реактивните артрити започва първо с антибиотици. След това се включват лекарства, които премахват възпалителния процес и спират реакцията антиген-антитяло. При болестта на Райтер това са салазопирин и нестероидните противовъзпалителни средства. Ревматизмът се атакува с антибиотик, кортизон и нестероидно противовъзпалително сре-дство. При автоимунните артрити се прилагат различни медикаменти - започва се с лекарства, които блокират синтеза на антителата (такива са антималариците).
Прилагат се имуномодулатори и мембранни стабилизатори, към които спадат и златните соли. С помощта на имуносупресори се модифицира болестта и се потиска имунната система. Биологични продукти от ново поколение имат свойството да се насочат директно срещу антителата. Към тях спадат съвременните инхибитори, смятани за последна дума в лечението на ревматоидния артрит. Активираните В-лимфоцити също са биологични средства. Превърнати в плазматични клетки, те произвеждат различните антитела срещу съответния чужд за човешкия организъм агент. По-голямата част от медикаментите, необходими за лечението на различните видове артрит, се предлага на нашия пазар. Продуктите, които липсват, могат лесно да се поръчат, тъй като ги има в повечето европейски страни.
В световната медицинска практика най-широко се прилага метотрексат, който се понася добре от болните - обобщава видният специалист. - Той се използва при лечението на ревматоиден артрит. Биологичните средства също са много предпочитани. Болестта на Бехтерев се атакува с тях и със салазопирин, а псориатичния артрит - с метотрексат и биологични средства.