Ритъмни нарушения на сърцето или т.нар. предсърдното мъждене

Ритъмни нарушения на сърцето или т.нар. предсърдното мъждене

През последните десетина години в медицинската литература много се изписа за предсърдното мъждене. Това сърдечно ритъмно нарушение е описано за първи път от Жълтия император, управлявал Китай преди повече от хиляда години пр. н.е. Той го характеризира така: "Когато пулсът е неритмичен и колеблив, а ударите на сърцето са през различни интервали, тогава импулсът за живот затихва; когато пулсът е слаб, но едва доловим, тънък като копринена нишка, тогава импулсът за живот е незначителен." С въвеждането на стетоскопа (лекарската слушалка) от френския лекар Рене Лаенек в началото на 19 век и на електрокардиографа от холандския физиолог Вилем Айнтховен през 1900 г. диагностицирането на предсърдното мъждене става възможно. През 20 век излизат нови факти, които допълват информацията за сърдечното ритъмно нарушение: рискови фактори, симптоматика, видове мъждене, лечение, профилактика, усложнения.

Помпената функция на сърцето се регулира от електрически импулси, зараждащи се в т.нар. синусов възел, който се намира в дясното предсърдие. При предсърдно мъждене електрическите импулси се зараждат най-често в лявото предсърдие, обикновено в местата на вливанията на белодробните вени. Предсърдията се съкращават дезорганизирано, неритмично, с висока честота - над 400 пъти в минута. Не всички импулси се провеждат към камерите, но обикновено камерната честота (т.е. броят на камерните съкращения) е също бърза и неритмична - над 150 удара в минута. По електрокардиограмата лекарят може да установи, че пациентът страда от предсърдно мъждене.

Рисковите фактори, които водят до ритъмното нарушение, са дългогодишно протичащи заболявания, като високо кръвно налягане; исхемична болест на сърцето; сърдечна недостатъчност; ревматизъм, протекъл в юношеска възраст и увредил сърдечните клапи; вродено сърдечно заболяване. Предсърдно мъждене може да възникне внезапно при сърдечен инфаркт, миокардит (възпаление на сърдечния мускул), сърдечна операция. То може да се провокира и от ендокринни заболявания на щитовидната жлеза и на надбъбреците, от диабет и метаболитен синдром. Рискът е повишен и при заболявания на белите дробове (по-често хроничен бронхит и емфизем, пневмония, белодробен карцином, белодробна емболия), промени във вегетативната нервна система, мозъчни инсулти. През последните години сред рисковите фактори се наредиха и някои генетични особености, високият ръст, влиянието на околната среда. Определени медикаменти и вещества (алкохол, кофеин, кокаин) също могат да предизвикат появата на ритъмното нарушение.

Около 10-15% от хората с този проблем (много възрастни, диабетици или със сърдечна недостатъчност) нямат специални оплаквания. При останалите основният симптом е: сърцебиене, което често се описва като ускорен, неритмичен пулс или като "прескачания" на сърцето. Нерядко пациентите се оплакват от нарушено дишане (по-често с чувство за недостиг на въздух, нужда от дълбоки вдишвания), гръдна болка, замайване, лесна уморяемост. Тези неразположения влошават качеството на живот на страдащите от предсърдно мъждене. В някои случаи то настъпва внезапно и също така отминава. В други възстановяването на нормалния сърдечен ритъм може да стане с приемането на определени лекарства (антиаритмични медикаменти), с електрокардиоверсио или с други процедури (катетър аблацио или операция). В трета група случаи лекуващият лекар и специалистът кардиолог взимат окончателно решение да не се възстановява нормалният сърдечен ритъм. Такъв избор се прави при пациенти с трайни промени на сърдечния мускул, непродължително задържане на нормалния синусов ритъм, ехокардиографски данни за увеличени размери на сърдечните предсърдия, други съпътстващи заболявания, висок риск от тромбоемболичен инцидент.

Какво представлява електрокардиоверсио? Това е сигурен и ефективен метод, при който се прилага електрически удар с висок волтаж, водещ до краткотрайно спиране на сърцето и последващо възстановяване на нормалния сърдечен ритъм. При аблацио чрез специален катетър се прекъсва връзката между местата, където се зараждат необичайните електрическите импулси, с останалата част на предсърдието. Най-добри резултати се получават при пациенти без сериозни сърдечни структурни промени. Много по-рядко се прилагат оперативни интервенции - обикновено при голяма сърдечна операция по друг повод (поставяне на митрална изкуствена клапа, байпас на коронарните съдове).

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние