Cлучвало ли ви се е да забравите наименованието на даден предмет, да прекъснете говоренето, защото някоя дума просто ви се губи?
В медицинската наука това състояние се нарича аномия.

Засегнатите обикновено се притесняват да не би да са болни от деменция. Какво всъщност означава забравянето и обезпокоително ли е то?

Смята се, че при епилепсия забравянето на названията на определени предмети или действия е обичайно. Това се дължи на нарушената дейност на невроните в челния отдел на мозъка. Обикновено пациентът е наясно със заболяването си и е на поддържаща терапия.

Съвсем естествено е в даден момент човек да забрави името на позната или известна личност, телефонен номер и др. Забравянето от подобен род не е признак на заболяване. Явлението е краткотрайно или епизодично и единствената му негативна страна е, че пропускът в речта се забелязва от околните. В този случай "терапията" е почивка и релакс.

Аномията може да възникне при стрес, в пристъп на паника, при психическо натоварване и истерия. Причината за този вид разстройство все още не е установена. Неврофизиолозите смятат, че пропуските в паметта могат да се дължат и на аномалии в работата на невроните в челния отдел на мозъка. Симптомът се наблюдава по-често при хора с тромбози, емболия на мозъчните съдове в тази зона и при епилептици.

Изявата на аномия не зависи от степента на образованост. Състоянието може да засегне както високоинтелигентни, така и неграмотни хора. На пръв поглед подобно забравяне наподобява нарушена памет, каквато се наблюдава при деменция (старческо слабоумие). Разликата е, че при деменция засегнатият забравя скорошни събития от живота си - какво е казал преди минути или какво е искал да направи. В по-напреднали етапи се губи паметта за отдавна отминали събития.

Деменцията не се характеризира само със загуба на паметта. Тя е съпроводена и с нарушение на ориентацията.

На болните им се случва да не знаят къде се намират в определен момент. Засегнати са и мисловните процеси: понякога пациентите не могат да смятат, да говорят, наблюдават се и други разстройства на речта. Губят се също така способностите за лична грижа - болните не поддържат хигиена, не могат да се обличат сами, безпомощни са. Отличителен белег на деменцията е промяната на характера и поведението на личността - засегнатият сякаш не е същият човек. Проявяват се нетипични качества, като тревожност, агресивност или обраното - любвеобилност. Постепенно едва забележимите пропуски на паметта стават силно изразени и налагат външна грижа.

В началото на деструктивните процеси на мозъчните клетки при деменция е възможно да се появи аномия. Това налага намесата на невролог или психиатър. Специалистът бързо ще се ориенитира за причините за забравянето -преумора, стрес или сериозна диагноза. Своевременно взетите мерки често помагат да се отстранят или отложат тези тревожни симптоми и състояния.