Хронични заболявания при децата
Броят и честотата на хроничните заболявания (астма, диабет, хипертония, гастрит и язва, алергии, различни кожни и ставни болести) се увеличават в технологично напредналите общества, като особено уязвими са децата. ...
Искаме да бъдем щастливи, но какво ни пречи
Съвременният начин на живот ни кара да потискаме непринудеността си, да контролираме своята спонтанност. Цената е твърде висока: боледуват телата ни, боледуват душите ни. ...
Hие, хората, притежаваме в различна степен способност да се учим и променяме, да се развиваме и израстваме. Тази способност не е в пряка зависимост от това, дали човек е млад или стар, здрав или болен, богат или беден. Абсолютно всеки я притежава, но далеч не всеки успява да я реализира в живота си. За съжаление пречките към тази реализация са много. Едни от тях се формират от измислени правила и вярвания, които са успели да се закотвят в мозъците ни, а оттам да изградят убеждения, повлияващи оценката ни за другите, но и самооценката ни.
Една майка например е убедена, че "детето докато е болен. Но как тогава може да се научи да бъде здрав! Бедният казва: "Аз нямам средства за прехрана, а камо ли за обучение!", като по този начин се демотивира да кандидатства за евентуална стипендия, която би му осигурила образование. И много хора се съгласяват по правило с това. Възрастният човек е обявен за стар, а щом е стар, обичайното мнение е, че е непродуктивен и неспособен да се развива и израства и интелектуално, и като личност. Той заслужено трябва да се оттегли в полагащата му се почивка и на спокойствие да чака края си!
Способността да се променяме и израстваме не е нещо, което се учи в училище, тя е заложена във всеки човек. И дали ще съумеем да я реализираме в живота си, би било нормално да зависи единствено от самите нас, а не от законите, одобрението или мнението на другите. Развитието е постижимо и възможно, независимо от възрастта или здравословното състояние - то е заложено в самите нас. За жалост мнозина от нас са възприели консервативния възглед, че "така стоят нещата" и доста често пренебрегват собствения си потенциал. А нима човек не е в състояние да се справи със загубите си и да открие нови възможности за себе си?!
Робувайки на различните убеждения, вярвания и норми, ние сме се отучили да изживяваме собствения си живот, а живеем така, както другите очакват от нас. Иначе всички сме съгласни, че "човек се учи, докато е жив"!
