Да хармонизираме самооценката ни с оценката на другите
Няма как да бъдем одобрявани и харесвани от всички хора! Но си струва да положим усилия и да балансираме мнението си за себе си с онова, което мислят обкръжаващите за нас. ...
Защо есента влошава настроението ни?
Смяната на годишните сезони променя активността в метаболизма на серотонин. Най-вероятно това е причина за колебанията в настроението, както и за по-сериозните сезонни ...
Hие, хората, притежаваме в различна степен способност да се учим и променяме, да се развиваме и израстваме. Тази способност не е в пряка зависимост от това, дали човек е млад или стар, здрав или болен, богат или беден. Абсолютно всеки я притежава, но далеч не всеки успява да я реализира в живота си. За съжаление пречките към тази реализация са много. Едни от тях се формират от измислени правила и вярвания, които са успели да се закотвят в мозъците ни, а оттам да изградят убеждения, повлияващи оценката ни за другите, но и самооценката ни.
Една майка например е убедена, че "детето докато е болен. Но как тогава може да се научи да бъде здрав! Бедният казва: "Аз нямам средства за прехрана, а камо ли за обучение!", като по този начин се демотивира да кандидатства за евентуална стипендия, която би му осигурила образование. И много хора се съгласяват по правило с това. Възрастният човек е обявен за стар, а щом е стар, обичайното мнение е, че е непродуктивен и неспособен да се развива и израства и интелектуално, и като личност. Той заслужено трябва да се оттегли в полагащата му се почивка и на спокойствие да чака края си!
Способността да се променяме и израстваме не е нещо, което се учи в училище, тя е заложена във всеки човек. И дали ще съумеем да я реализираме в живота си, би било нормално да зависи единствено от самите нас, а не от законите, одобрението или мнението на другите. Развитието е постижимо и възможно, независимо от възрастта или здравословното състояние - то е заложено в самите нас. За жалост мнозина от нас са възприели консервативния възглед, че "така стоят нещата" и доста често пренебрегват собствения си потенциал. А нима човек не е в състояние да се справи със загубите си и да открие нови възможности за себе си?!
Робувайки на различните убеждения, вярвания и норми, ние сме се отучили да изживяваме собствения си живот, а живеем така, както другите очакват от нас. Иначе всички сме съгласни, че "човек се учи, докато е жив"!
