Провеждането на успешна терапия е в пряка зависимост от желанието на страдащия да се избави от фобията си, както и от етапа, на който е потърсена помощ.

Човек трябва да е готов да тръгне срещу страха си. Налага се да приеме и някои ирационални неща, които терапията изисква да направи.

При всеки пациент се търси индивидуалната асоциация, която той усеща като емоционално най-силно натоварена. От една страна, специалистът трябва да открие логиката на подсъзнанието, а от друга, той прилага т. нар. десенсибилиращи техники, изградени на принципа на претръпването. Например ако имам фобия от куче, днес ще се приближа на 2 м до него, после на 1, 50 м, след това на 1 м и дори по-малко, докато най-накрая докосна животното. По време на този процес човек се променя. Той осъзнава, че не го плаши кучето, а неговата смиреност и послушание - качества, които той трудно проявява. А може да бъде и пълното доверие, с което се асоциират кучетата в ролята си на добри приятели на човека.

Какво представлява лечението на фобиите, е казано най-добре в една тибетска поговорка, която има няколко варианта, а два от тях са:

"Ще се изправя срещу страха си, ще го оставя да мине през мен и когато се обърна, ще видя само познатите следи от неговото бягство" и

"Ще оставя страха да нахлуе в мен и когато го погълна, ще съм останал само аз."

Преодоляването на фобиите не е от най-лесните предизвикателства, но е възможно. В душата няма трайна инвалидност, убедени са психотерапевтите. Вътре в нас всичко подлежи на разширяване, на дообогатяване, израстване, осъзнаване, усъвършенстване и промяна.

Кои хора са по-предразположени към фобии?

От фобии по-често страдат т. нар. ригидни характери, твърдят психолозите. Това са непластични хора, защитници на правилността, онези, които искат всичко да е под контрол, да е сигурно и известно. Те постоянно са нащрек и трудно могат да се отпуснат. А в живота има ситуации, които човек не може да контролира и прогнозира. Умението смирено да се посрещат и преживяват, е трудно за този тип хора. Те са по-малко адаптивни към необходимостта да се приеме новото с лекота, да се излезе от коловоза и да се посрещне промяната. Затова пък бързо свикват с други неща - да следват правила, да бъдат много изпълнителни и изключително отговорни.

Cигурно сте чували ваши близки и познати да споделят, че имат фобия от високо, от затворени пространства, летене със самолет и др. В буквалния си превод от гръцки думата phobos наистина означава страх, но в психологията под фобия се разбира нещо по-различно. Страхът, който човек изпитва в рамките на своя инстинкт за самосъхранение, е напълно нормална реакция и в никакъв случай не може да се нарече фобия. За фобия говорим, когато страхът е предозиран до степен на симптом. Освен че се преживява като ужас,

страхът е съпроводен с множество реакции на вегетативната нервна система - учестяване на пулса, изпотяване, изчервяване, повишаване на кръвното налягане, промяна в ритъма на дишане, "пресъхване" на слюнчените жлези или прекалено секретиране, често уриниране.

Изхождайки от опита си, психолозите споделят, че хората нерядко наричат фобия някакъв обектен, логичен страх. Например някои смятат, че след стреса от ухапване от куче са получили фобия от животното. Не, това не е фобия. Това е страх, причинен от травматичното преживяване. Но ако човек никога не е имал инцидент с куче и въпреки това изпитва неописуем страх от това животно и се разтреперва, като го види дори и тв екрана, вече говорим за фобия.

Обикновено обектът, който причинява паника, съпътствана от реакция на вегетативната система, е символно натоварен. Това означава, че не кучето като вид животно е плашещо, а онова, с което подсъзнанието го асоциира. Отделните видове характери (според неорайхианската школа те са: шизоиден, орален, (садо)мазохистичен, психопатен и ригиден) привиждат в един и същ обект различни заплахи.

Например някои, които се страхуват от мръсотията и нарушаването на порядките, ще натоварят с тези характеристики паяка и той ще се превърне в символен обект (арахнофобията - страх от паяци и членестоноги). Представителите на психопатния тип характер също могат да изпитват страх от паяка, но не заради неговата нечистота, а заради невъзможността да го контролират и прогнозират (точно в кой момент може да се спусне над тях). Хората, принадлежащи към мазохистичния тип характер и страдащи от арахнофобия, се страхуват от паяка, защото за тях той е символ на тиранина - напр. властна майка, която плете мрежи от интриги и тормози детето си.

Ето и още примери. Котката е символ на сексуалността и освободеността. Ако някой не може да си позволи известни сексуални свободи, защото ги смята за нещо мръсно, грозно и наказуемо, той получава фобия от котки. Разбира се, не от котката като животно, а от онова, което тя символизира за него. Често срещаните фобии от високо и от затворени пространства измъчват хората, които не познават смирението като истинско и дълбоко вътрешно преживяване. Те са способни само на примирение. Образно казано, примирението означава човек да не дава външен израз на конфликтите, които го измъчват и изпълват отвътре с напрежение, страх, гняв или възмущение. Смирение е, когато човек разбира, че някои неща не зависят от него и ги приема с естествената лекота и осъзнатост на неговите човешки граници.

Хората, които обичат да упражняват контрол във всяка ситуация, най-често страдат от аерофобия (страх от пътуване с летателен апарат). Във въздуха те не владеят положението, защото нищо не зависи от тях и не знаят какво би могло се случи. Има фобии, възпроизвеждащи спомени от времето, от което реално няма как да имаме фактологичен спомен (напр. по време на раждане) -. Оттогава може да остане емоционален, но не фактологичен спомен. Лимбичната система, т.е. анатомичният екстракт на емоциите, работи още в утробата. Затова плодът запомня музиката, която мама е слушала. Човек може да не знае, че е слушал във вътреутробния си период Елвис Пресли, но по-късно, като чуе този певец, се чуди защо чувства неговата музика по различен начин и реагира по-емоционално. Нищо че за първи път я е чул не по "негово" време, а по "маминото".

Психолозите обръщат внимание на следното разграничение - страховите симптоми при фобиите нямат нищо общо със страховите симптоми при неврозата. Паническите атаки, типични за неврозата, също са нелогичен страх, но той се появява точно когато човек се демобилизира след период на висока активност. Зад всяка страхова симптоматика, независимо дали е паническа атака, или е фобия, седи страхът от смъртта. Той има различни варианти, които се определят от типа характер и конкретните обстоятелства в житейските ситуации, отключващи повода за проява. Нормално е човек да се страхува от падане в пропаст например. Това обаче не му пречи на качеството на живот - едва ли на някого се налага често да върви по ръба на пропасти. Но ако нещо всекидневно смущава човек, пречи му да се отпусне и да извършва пълноценно обичайните си дейности, тогава има смисъл да се лекува.