Без нея, без отпускане, във всяка следваща фаза от нашия живот коефициентът ни на полезно действие намалява, защото отсъства моментът на презареждане!

За всеки човек почивката е нещо различно - за едни това е да се отиде на море, желателно в 4-5-звезден хотел и аll inclusive. След това всичко е ясно - закуска, "пържене" на плажа/басейна, коктейли, обяд, спане, малко разходка, вечеря, пак коктейли, спане - и всичко това, гарнирано с любимия човек. Не е лошо, но само ако човек иска да направи точно това.

Защото други биха казали, че е много по-добре да се отиде на планина - чист въздух, красиви гледки, природосъобразен начин на живот, разходки и походи, вечери край огъня и печените мръвки, сладки приказки - и пак с любимия човек. Дотук общото е любимият човек. А изводът е, че, когато го има, и почивката е по-лесна за организиране. И когато човек е сам, могат да се случват всичките тези неща, но заедно с едно търсене на любимия човек, т. е. отпускането не е пълно.

Трети си почиват, като отидат за риба, гледат неангажиращо в една плувка, а мислите им скачат от една на друга хаотично, докато рибата не клъвне - следва мобилизиране и уловът е налице. Но пак е хубаво да споделиш вкусната риба с приятни хора, ако любимият човек не обича риболова.
Има и такива, които следват идеята, че след усилен умствен труд трябва да се съсипят физически, за да си починат. Те отиват на вилата/село, къде винаги има работа - почиват си, работейки, защото все някой трябва да прекопае лозето, нали!

Съществуват и други разбирания за това, как се прекарва добре една почивка, но ако не искаме да останем разочаровани, по-добре е да направим точно това, което ни се иска, а не това, което трябва да се направи, за да си починем добре. Нека поне в това да станем наясно - работата "трябва" да се свърши, но почивката "искам" да се случи. Така може би след време ще започнем и да работим, защото "искаме", а не защото "трябва", и ще бъдем по-малко невротични, способни да се съобразяваме със самите себе си.

Нашата организмичност функционира на основата на един естествен природен биоритъм, където се редуват фазата на напрежение и фазата на отпускане. Всеки орган, всяка клетка от тялото ни следва този биоритъм. Всеки мускул спазва този принцип, като се редуват работа с отпускане. Ако един мускул не се отпусне докрай, той не успява да включи след това в работната си фаза неотпуснатата част. По този начин постепенно неизползваната част от мускула атрофира. Това касае всяка клетка в организмичността на човека и така бавно, но уверено съвременният човек "атрофира". Ето защо все по-често се чуват диагнозите "хро- нична умора" или "невроза на изчерпването". Без отпускане, без почивка, във всяка следваща фаза от живота ни "коефициентът ни на полезно действие" намалява, защото отсъства моментът на "презареждане".

Всеки един от нас има своя начин за отпускане и почивка, проблемът е да си го позволим. Да си позволим да направим нещо, което е напълно естествено - да намерим време за себе си и да попитаме телата и душите си какво искат, от какво се нуждаят. Но и да се вслушаме в техния отговор, без да го преработваме с "трябва" или с "не мога да си го позволя".