Кое ви пречи по пътя към успеха в работата
Преди да решите, че сте недооценени, потърсете дали имате вредни навици, които ви спъват по пътя към кариерното развитие. ...
Приятелството в службата си има своите правила
Приятелските взаимоотношения на работното място външно си приличат с "обикновените", но имат и своята специфика. Тук покрай характера и особеностите на личността в ...
"Омъжих се за 28-годишен мъж, а аз съм на 18. Една седмица след това разбрах, че е наркоман, но вече беше късно, защото забременях от него. След това той почина от свръхдоза. Отчаяна съм! Сега не знам какво да правя с детето"
Здравей, мило момиче! Съжалявам за случилото се, но дано не чакаш аз да ти кажа как да постъпиш! Ако не си се консултирала относно бременността си, направи го възможно най-бързо. Поговори и с родителите си. Сигурен съм, че ако решиш да задържиш детето си, с тяхна помощ би могла да се справиш доста по-лесно. Можеш да решиш и да прекъснеш бременността си. Ти си само на 18 години и независимо от трудностите в момента би могла да продължиш напред.
Но за да се случи едно от тези две неща, е необходимо да се отърсиш колкото се може по-бързо от отчаянието и мислите, свързани с него. Знам, че ти е много трудно сега - загубила си човека, когото обичаш, с когото си правила планове за бъдещето. Независимо че ние, хората, сме различни, реагираме "стереотипно" при загубата на близък човек.
В първия момент не сме в състояние да приемем реалността и си казваме: "Това не може да бъде!". След това ни обзема много висока тревожност за бъдещия ни живот: "Какво ще правя оттук нататък!". Постепенно идва депресивността, която насочва мислите ни към смисъла в живота и се питаме: "Защо точно на мен се случи това!". Ако успеем да се справим с тези няколко етапа, идва ред на повишената активност, която задължително води след себе си реадаптирането към реалността.
За това е необходимо време правилно старите хора казват, че времето лекува всичко. Съзнавам, че може да ти звуча доста суховато, но просто не знам какво друго да ти кажа. Имам чувството, че можеш да се справиш и затова си позволявам тези редове. Ние, хората, сме "полярни" същества - имаме раждане и смърт, по същия начин, както съществуват ден и нощ. Едното без другото не може, но когато преждевременно прекъсне един живот, цялата тази философия отива по дяволите. На нейно място идват болката, мъката, тъгата. Може да ти звучи парадоксално, но тези чувства ни правят живи, дават ни възможност отново да потърсим реалността в живота и неусетно в него настъпва "нов ден", след "дълга нощ".
В началото доста плахо, но постепенно става все "по-ясно и осезаемо" - най-напред идва усмивката, после приятното чувство на удовлетвореност от нещо свършено, а след време ирадостта от едно ново познанство и т.н. Всичко това може да се случи и с теб, но е необходимо да си го позволиш. Вярвам, че ще се справиш!
