Как да се мобилизираме, за да постигнем желанията си
Още от детството ни е внушавано, че човек сам кове своето щастие, че е достатъчно само силно да желаем нещо и съдбата ще ни се усмихне. ...
Мотивацията е водеща за постигане на целите
Не можем да накараме никого да направи каквото и да било, ако самият той не го пожелае ...
Психолозите смятат, че завистта възниква още в ранна възраст, провокирана от постоянното изтъкване на достойнствата на другите: "Погледни, Милена вече си е прибрала играчките! Но нищо, тя пък си няма татко..." Или: "На Петърчо му купиха велосипед, но ние си имаме джип!" Завистта възниква не от снижаване на собствената самооценка, а от чувството за несправедливост. Тя се ражда в мига, когато човек разбере, че за да бъде щастлив, любим и уважаван, не му е достатъчно това, което вече има. И винаги е съпроводена с едно постоянно "но".
Завистникът нивелира собствените успехи и постижения, което го кара да се чувства ощетен, да усеща, че другият е по-щастлив, по-богат, по-обичан; а ако не е, то пък жилището му е в по-хубав квартал... Завистта е необективна - за нея няма подходящи и неподходящи обекти. Има хора, които съвсем сериозно завиждат на Дженифър Лопес, на президента, на собствената си жена или на детето си.
Често завистта приема завоалирани форми. Ще я разпознаете, когато някой без всякакъв повод започва агресивно да доказва, че неговият начин на живот е най-добрият и единствено възможен и че притежава най-хубавите неща. Скритата завист се проявява и в това, че такъв човек навсякъде вижда завистници.
Мъжката и женската завист са подобни на мъжкото и женското приятелство: при силния пол дружбата се проявява в конкретни постъпки, докато при слабия тя е "мъглива" и в основата Когато мъжът завижда, той се самоунищожава. А жената, завиждайки, се самоутвърждава. Мъжката завист е по-безпомощна, женската е по-злорада. Мъжът се защитава, жената напада. Мъжът иска да докаже, че не е слаб, че също може, а жената - да изтъкне своята уникалност:
"Това съм аз! Аз съм единствена!"
Завистта причинява доста неприятности, но най-често на самия завистник. Не е за завист онзи, чието щастие пряко зависи от това, което имат другите!
