Симптома на хроничната умора
Cиндромът на хронична умора (СХУ) е комплицирано разстройство, което се характеризира с екстремна умора, ненамаляваща след почивка и сън. ...
Реализацията на младите хора у нас – мисията невъзможна
Въпреки програмите за насърчаване на заетостта сред младежите статистиката сочи, че едва 3.3% от тях са си намерили работа, ползвайки услугите на бюрата по труда ...
Неоспоримо е, че ние хората, сме физически същества, сбор от клетки, материални по своята същност. Но ние имаме и разум - мисленето отличава човека от другите живи същества. И със сигурност ще се съгласите, че ние сме и духовни същества - богатата душевност доближава човека до една свръх естественост.
Реалността е, че ние сме и тяло, и мисъл, и душа едновременно - три отделни същности, но и едно цяло, защото тези три същности са неделими, независимо от това, какво твърдят лекари, психолози или теолози. Да се осъзнава това непрекъснато триединство, до голяма степен изразява отношението ни към болестта. Защото, както болестта, така и здравето обхваща трите ни същности.
Още Платон е казал: "Част от цялото никога не може да се чувства добре, ако цялото не е добре." Триединството между тяло, мисъл и дух е в непрекъснато взаимодействие - на практика ние сме в постоянно движение в тези три измерения на човешкото. Ние или потискаме (за съжаление по-често), или пускаме на воля огромния потенциал на това единно цяло, което представляваме.
Много лекари твърдят, че от болестта до здравето се стига чрез медикаментозно лечение. Също толкова психолози са на мнение, че истината е в интроспекцията на личността. А духовниците, без изключение, смятат, че всички отговори са дадени в Светото писание. Но това е твърде далеч от реалността, която непрекъснато ни убеждава, че равновесието, хармонията между тяло, мисъл и душа стои в основата на доброто здраве.
За радост все повече хора - специалисти и неспециалисти, са се убедили в това, че до здравето се достига, когато се въздейства и на трите неразделни човешки същности.
