B началото на половото съзряване, преди още да се появят вторичните полови белези, при някои девойки бельото започва да се цапа от белезникаво течение. При изсъхване петната стават бели, а бельото - като колосано.

Нормално ли е това, или е следствие на болестна проява?

По време на пубертета лигавицата на влагалището се разраства. В клетките винаги обаче трябва да се има предвид, че силното бяло течение в пубертетната възраст може да се дължи на бактериална инфекция. Затова всяка девойка при наличие на такова трябва да се консултира с лекар. Когато се дължи на инфекция, бялото течение е много упорито и не минава без лечение.

Ако наред с него се наблюдава отслабване и отпадналост, само лекарят може да открие и отстрани причината.

С развитие на яйчниците в периода на пубертета и под влияние на фоликуларния хормон влагалището има кисела реакция. Това подпомага развитието на дългите пръчкообразни бацили и пречи за нахлуването на други микроорганизми, които причиняват заболяване на половите органи. Но при лоша хигиена на половите органи от секрета на мастните и потни жлези, както и от изпаренията на урината се образува и отлага белезникаво вещество, наречено смегма. При разлагането си то издава остра неприятна миризма.

Именно тук бактериите и другите микроорганизми намират добра почва за развитие, нахлуват във влагалището и причиняват възпаление на неговата лигавица. Девойката усеща парене, сърбеж и болки в ниската част на корема. От влагалището изтича секрет, често много обилен. Течението може да е белезникаво, воднисто или жълтеникаво. То има неприятна сладникаво-кисела или гнилостна миризма. Кожата на външните полови органи се зачервява, подува и става болезнена.

Ако заболяването не се лекува, инфекцията може лесно да премине във вътрешните полови органи и да причини тяхното възпаление и тежко увреждане на детеродните органи. Ето защо при поява на който и да е от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси помощта на лекар.

Възпаление на влагалището могат да причинят едноклетъчните паразити, наречени трихомонади.

Основният начин за заразяване е чрез сексуален контакт. Сравнително рядко заболяването се среща при девойки, които не са водили полов живот. Те се заразяват при употреба на бельо от болна жена, при ползване на общи хавлиени кърпи и при къпане в обществен басейн. Паразитът живее в топла и влажна среда, където запазва своята жизнеспособност по-дълго време.

Съвет към девойките: никога не ползвайте чуждо бельо и не давайте на друг (колкото и близък да е той) кърпа за бърсане!

Появата на пенесто жълтеникаво течение и усещане за парене и сърбеж по половите органи са симптоми, които трябва веднага да ви отведат при лекаря. Съвременната медицина разполага със средства, които бързо отстраняват това крайно неприятно заболяване.

Млечницата е възпаление на влагалището и външните полови органи, което се причинява от определен вид гъбички.

По външните полови органи те предизвикват силен сърбеж и зачервяване. От разчесването на места се появяват драскотини. По лигавицата на влагалището и малките срамни устни паразитът образува дребен зърнист налеп, който при разчесване започва да кърви. Гъбичките на млечницата се откриват често по половите органи и невинаги водят до възпаление. Случва се бялото течение и млечницата да съпровождат друго заболяване, напр. захарната болест, туберкулозата и други бактериални инфекции.

Най-разпространените глисти, които паразитират в червата на човека, са т.нар. дребни глисти или острици. Откриват се при деца около ануса и в изпражненията, а също и при девойки. Глистите причиняват сърбеж около ануса и половите органи, изразен по-силно през нощта. Те могат да навлязат и във влагалището, като достигнат чак до маточната кухина. Самите острици не са опасни за здравето, но при навлизането им в половите органи внасят и голямо количество чревни бактерии, които в някои случаи започват да се развиват и предизвикват възпаление не само на влагалището, но и на вътрешните полови органи.

Възпаление на влагалището могат да причинят и някои инфекциозни заболявания, като дифтерия и скарлатина. То трябва да се лекува до окончателно оздравяване, защото, освен че представлява източник на инфекция, води и до други неблагоприятни усложнения.