Eдва ли има жена в зряла възраст, която да не е спохождана поне веднъж от цистит. Най-често това заболяване се среща при нежния пол (между 16-30 години и при дамите над 60 години), но от него не са застраховани мъжете и децата.

Макар че циститът не крие особено сериозни рискове, той причинява мъчителен дискомфорт със силно изразената болка в долната част на корема, която често се съпътства с парене в областта на половите органи. Всъщност заболяването, характерно за есенно-зимния сезон, представлява възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Познато е с двете си форми - остра и хронична.

Най-важно е да се знае, че при правилно и навременно лечение на острия цистит, той протича еднократно и след оздравителния процес не се повтаря.

Когато човек заболее от цистит 2-3 пъти, тогава заболяването хронифицира.

Хроничната форма може да се причини от съпътстващи заболявания, както и от анатомични особености. Например тя може да се яви вследствие на изменения, получени при други заболявания, а и в резултат на различни малформации (рефлукси на урина в пикочните пътища, стеснение на шийката на пикочния мехур). При бъбречно-каменна болест и особено при наличие на камък в бъбречния мехур цистит се развива "по задължение", тъй като образуванието дразни лигавицата на пикочния мехур.

Причинителите на заболяването най-често са бактерии и по-рядко вируси, хламидии, микоплазми.

При 85-90% от случаите виновници за цистита са т.нар. грам-отрицателни микроорганизми - бактериите ентеробактер и ешерихия коли.

Бактериалният цистит се среща по-често при нежния пол. Защо? Причината е в анатомичната особеност на женския организъм. При него пикочният канал, който извежда урината от пикочния мехур, е много къс - 3-4 см. При наличие на бактерии във влагалището те много лесно изминават този кратък път и се посаждат в лигавицата на пикочния мехур, с което създават условия за цистит. Най-често това се случва при полов акт. Други причини за развитие на цистит са честите простудни заболявания, както и използването на бельо от изкуствени материи.

Модата на голите кръстове често води до настинки, които са рисков фактор за цистита.

Има случаи, при които циститът се предизвиква от паразити, обитаващи акваторията на Средиземно море (Северна Африка, Египет). У нас такива няма, а от тях са били засегнати само българи, пребивавали по-продължително време в този регион.

Методите за диагностика на цистита са сравнително елементарни. Най-напред лекарят трябва да разпита подробно пациента, за да снеме неговата пълна и точна анамнеза. Само от оплакванията и наблюденията на пациента един опитен лекар може да постави точна диагноза.

Симптомите за цистит са ясни - чести позиви за уриниране, парене при уриниране, което понякога е примесено с кръв, особено в края.

Състоянието на болния може да бъде критично, придружено от повишена температурата и втрисане. В такива случаи не трябва лечението да започне веднага, а е необходимо да се вземе урина за бактериално изследване и да се установи причината за състоянието. Много важно е да се уточни дали става въпрос за усложнен, или за неусложнен цистит. При неусложнения например няма пречки в оттичането на урината. От значение е и диференциалната диагноза с едно друго състояние, наречено свръхактивен пикочен мехур. Свръхактивният пикочен мехур не се свързва с бактериална инфекция и с усещане за болка и парене при уриниране, а предимно с неудържим позив за уриниране и с чести уринирания. Характерно за него е и неволното изпускане, което пациентът може да сподели при прегледа.

Тази диференциална диагноза е важна, тъй като двете състояния изискват коренно различно лечение. Не са изключени случаи на съчетание от бактериален цистит и свръхактивен пикочен мехур, които налагат комбинирана терапия. При оплаквания от влагалищни течения трябва да се посети гинеколог, за да се изясни дали причините са бактериални, или асептични. Много често възпаленията на влагалището или на шийката на матката вървят успоредно с възпаление на пикочния мехур. Другата диференциална диагноза трябва да е спрямо интерстициален (хроничен) цистит.

В никакъв случай не трябва да се оставя цистита нелекуван или пациента да се опитва да го преборите с хранителни добавки и билкови чайове.

Задължително трябва да се изследва стерилна урина, за да се изолира причинителят и да се установи към какви препарати показва чувствителност. Бактерията ешерихия коли например е най-чувствителна към хинолоновите препарати, както и към групата на сулфонамидите. Трябва да се уточни за какъв период да се взема предписаният препарат. Понякога са достатъчни и 3 дни, за да се излекува човек от първичен неусложнен цистит.

Но има случаи, в които се налага да се провежда и имунотерапия. Съществуват ваксини срещу цистит, които също могат да влязат в кръга от възможности за лечение.

При хроничния цистит обикновено е налице стеснение на шийката на пикочния мехур. Това налага хирургическо лечение - операцията не е сложна, прави се по ендоскопски метод.

Най-честата причина за цистит при децата са вродените аномалии на отделителната система (везико-уретеро-ренален рефлукс, вродено стеснение на шийката на пикочния мехур или на пикочния канал). И в тези случаи лечението е хирургическо и се извършва чрез реконструктивни операции. Съвременното лечение на заболяването включва ваксини, които създават локален имунитет. Първоначално се е прилагало инжекционна ваксина, но тя не е показала добър резултат и с времето отпада от употреба. Сега се предпочита ваксината на капсули, която се приема поне 3 месеца по определена схема, за да се постигне траен резултат.

При цистит, съчетан с елементи на свърхактивен пикочен мехур, се прилага комбинирано лечение. То включва приемане на мускаринови блокери, успоредно с антибактериално лечение. Тази комбинация има доказано добър ефект. Антибактериалният медикамент лекува причинителя (бактерията), а другият облекчава симптомите.

Съвет за всички пациенти с циститни проблеми, както и мъжете с оплаквания от простатната жлеза задължително да се прегледат и лекуват при уролог.