Полени и плесени мъчат алергичните през лятото
Mалцина знаят, че през юни и до средата на юли сенна хрема предизвикват полените от някои житни култури. Това са ръжта и царевицата. Цвят разтварят и други алергизиращи треви ...
Сърдечна атака и първа помощ
Понятието сърдечна атака включва симптомите на остър миокарден инфаркт и нестабилна стенокардия това са острите форми на исхемичната болест на сърцето. ...
Bъзпалението на венците при юношите не е рядко явление, но не може да се приеме като типична находка в този период от развитието на човека.
Както показват епидемиологичните изследвания, децата и подрастващите много често страдат от хронично възпалени венци, особено при липсата на училищни зъболекарски кабинети и немарливост към устната хигиена. Именно през пубертета част от гингивалните възпаления се превръщат във възпалителни разраствания на венците, които обозначаваме като пубертален хиперпластичен гингивит.
Когато не се поддържа добра орална хигиена и особено ако юношата диша през устата (заради трета сливица, носни полипи, изкривявания на носната преграда, хронични синуити и др.), се развива типична хиперплазия на венците - предимно около предните зъби, най-вече на горната челюст.
Родителите водят детето си при зъболекаря смутени и дори обезпокоени от голямото разрастване на венечните папили и венците, които припокриват част от зъбите.
Симптомите са: яркото зачервяване, обилно натрупване на зъбна плака, лесно кървене в случаите с оточност на разрасналия се венец.
Венечните папили са туморообразни, опънати, блестящи, лесно се повдигат и под тях се открива много голямо количество бактериална плака, хранителни остатъци и обилно отложен тъмнокафяв подвенечен зъбен камък. Налице са дълбоки до над 5 мм венечни джобове - венечни, а не пародонтални, образувани поради разрастването на венците, а не вследствие разрушаването на костта на пародонта. Затова и ги наричаме "лъжливи джобове". Когато процесът протича дълготрайно, венечните папили и венечните ръбове фиброзират, придобиват розов цвят, стават твърди, неболезнени при опипване и трудно се отделят от зъбите. При прегледа зъболекарят трябва да снеме подробна анамнеза и дори да поиска клинико-лабораторни изследвания, за да отхвърли кръвни заболявания или лечение на епилепсия (в миналото с хидантоини, а сега с натриев валпроат).
Прогнозата на заболяването е много добра, ако стоматологът отстрани някои фактори, които улесняват натрупването на зъбна плака (лошо направени пломби, къси или широки коронки).
Особено важно е обаче да се положат сериозни грижи за поддържане на изрядна орална хигиена.
Това се благоприятства от факта, че тийнейджърите все по-често се задържат пред огледалото и се стремят да бъдат по-привлекателни. Родителите трябва да се възползват от промените в емоционалността и интересите на децата им, а не да си позволяват груби насмешки, които сриват самочувствието и желанието на тийнейджърите да се харесат.
След като проведе професионална орална хигиена и обучи юношата на правилни лични грижи за зъбите и венците, зъболекарят трябва да препоръча ползването на препарати под формата на разтвор, гел или спрей. Те съдържат синтетичната съставка на съединителната тъкан на човека (хиалуронан), осигуряваща намаляване на оточността и възвръщане на физиологичното равновесие във венците. При големи разраствания се налага хирургична интервенция. Тя се изразява в изрязване на разрасналите се венечни папили и пластика на венците (гингивектомия с гингивопластика). Някои специалисти препоръчват това да се отложи до излизане от пубертета.