Замърсяването увеличи и алергиите
Aлергията се проявява със симптоми от различни органи, но тя е израз на обща нагласа на организма. Тя е несъответна по силата си защитна реакция на имунната система спрямо вещества от околната среда ...
Медитацията защитава от инфаркт и инсулт
В последните години науката проявява все по-голям интерес към ефектите от медитацията върху здравето на човека. ...
Денталната сребърна амалгама се използва повече от 150 години за лечение на кариес. Нейният състав включва сребро, мед, калай, живак. В наше време металната сплав се предлага в капсули с точно дозирани съставки. Всяка капсула се активира в специален уред и тогава се поставя в зъба.
Амалгамата има някои безспорни предимства, заради които продължава да се използва в стоматологията. А най-големият и недостатък е нейната токсичност, дължаща се на живака. Да, този елемент действително е опасен за здравето, но той съществува в множество форми, всяка от които носи различни характеристики. Живакът в амалгамата е свързан в кристална решетка и се отделя в много малко количество при дъвчене, консумация на горещи напитки и храни.
Ново изследване дава конкретни данни по дискусионния въпрос. Екип от специалисти прилага специфични рентгенови техники, за да анализира повърхността на прясно изготвени амалгамни пломби, както и на поставени преди 20 години. Оказва се, че новите пломби притежават много ниска токсичност и тя не представлява заплаха за здравето, тъй като не създава предпоставки за натрупване на живачни съединения в тъканите. В старите пломби сребристият елемент е под формата на специфично съединение - бета-живачен сулфид, което не е опасно за здравето.
Учените откриват, че повърхността на амалгамените пломби губи над 90% от живака си, като основните причини са изпарение, въздействие на силни съставки от продукти за дентална хигиена, киселинност в устата и др. Процесът протича бавно и постепенно. При него се отделят малки количества живак на редки интервали, които са напълно поносими за детоксикиращите способности на човешкия организъм. За разлика от повърхността на пломбата вътрешността и остава практически непроменена - загуба та е едва 4% до 6% в рамките на две десетилетия.
Учените смятат, че дори при поглъщане на пломбата не може да настъпи натравяне с живак. При подобна ситуация най-голямата опасност се крие в риска от задавяне.
