Понякога то се дължи на органични проблеми в пикочната система, но често има психогенен произход. При всички случаи след 3-4-годишна възраст е необходима специализирана помощ

При децата до едногодишна възраст нощното и дневното напикаване е нормално, често повтарящо се явление. То се дължи на напълването на пикочния мехур, което предизвиква през определени интервали от време автоматичното му изпразване. С израстването на детето интервалите стават все по-продължителни.

Към 10-12-месечна възраст и след това наблюдателната майка може да долови моментите, когато на детето му се пишка, и внимателно да го подкани за това, като го сложи на гърнето.

Това е много важен начален момент за т. нар. възпитание за волево изпразване на тазовите резервоари (пикочен мехур и право черво). Това възпитание не трябва да става много рано и не трябва да се съчетава с неприятни изживявания и съпротива от страна на детето. За привикването му към ритмично трениране на волевото изхождане по малка и по голяма нужда е необходимо родителите навреме да положат грижи и усилия, избягвайки всичко, което би могло да травматизира нервната му система.

Желателно е преди заспиване детето да не се претоварва с голямо количество течности, с обилна и трудно смилаема храна.

Постепенно в продължение на месеци у повечето деца (най-често между първата и третата година) се създава навикът за волево изхождане по малка и голяма нужда както през деня, така и по време на сън. Към 4-годишна възраст този навик съзрява окончателно и става постоянен. Но нощното напикаване на децата може да се превърне и в сериозен проблем както за родителите, така и за детското развитие като цяло.

Нощното напикаване се среща при 20% от децата, като при момчетата се наблюдава чувствително по-често, отколкото при момичетата.

Настъпва най-често един час след заспиване или непосредствено преди събуждането. В по-редки случаи може да се повтаря няколко пъти през нощта, обикновено когато децата спят много дълбоко и не усещат "подмокрянето". Необходимо е да се прави разграничение между първичното нощно напикаване (енуреза) и вторичното.

За първично нощно напикаване се говори, когато детето след 4-годишна възраст редовно или от време на време се напикава по време на нощния сън, т.е. никога не е било сухо.

По-рядко се наблюдава напикаване и през деня или когато детето е в будно състояние. При условие че са изключени органични увреждания на пикочните пътища, в болшинството случаи се касае за закъсняване/забавяне в развитието и съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур. В повечето случаи първичното нощно напикаване отшумява от само себе си.

За вторично нощно напикаване се говори, когато поне в продължение на 6 месеца детето не е имало подобни "произшествия", но те се появяват отново.

В този случай причините по-често са психогенни. Те могат да възникнат по различни причини: раждане на второ дете в семейството, тежки кризи в отношенията между родителите, прекалена взискателност и строгост към него, задържани агресивни пориви у детето, бездушно отношение от страна на родителите, сексуален тормоз и др. Значително по-рядко се срещат форми на т. нар. вторично нощно напикаване, което е обусловено от "аномалии и възпаления" на пикочните пътища, нарушения и забавяне в развитието на нервната система като цяло, появата на диабет и други заболявания.

Приема се за нормално понякога в предучилищна или в училищна възраст детето да се "изпуска" при силна емоционална възбуда, при рязка промяна в климата или при игра. Но ако нощното напикаване упорито продължава след 3-4-годишна възраст, е необходимо да бъде потърсена специализирана терапевтична намеса. Когато такова явление е налице и през училищната възраст, може да се стигне до сериозни нарушения в психичното развитие на детето.