Пролетта понякога сякаш изцежда силите ни

Дата: 2016-03-29 11:01:33, от: Здравко Здравков
Пролетта понякога сякаш изцежда силите ни

На какво се дължи това неприятно състояние на отпадналост и с какви средства можем да го преодолеем бързо и ефикасно?

Полезните храни

Растенията, които служат за храна, могат да преодолеят симптомите на пролетната умора поради съдържанието на енергетични компоненти, като белтъчини, въглехидрати, мазнини, аминокиселини, микроелементи и др. И все пак това не е достатъчно, необходими са още информационни фактори в храните, т.е. - субстанции, които носят определена структурна информация, оказваща влияние на нервната и на ендокринната система. Към тази група принадлежат антиоксидантите, фитохормоните, етеричните масла, органичните киселини и др. Тяхната роля е да активират обмяната на веществата, да повишат резервите, осигуряващи функционирането на системите, да увеличават диапазона на нервно-ендокринното регулиране, като по такъв начин се поддържа и възстановява работоспособността в променливите условия на пролетния сезон.

За да бъде здрав и бодър, човек трябва да консумира разнообразна храна и задължително - достатъчно плодове и зеленчуци. Особено полезни се оказват кълновете на житните растения, съдържащи белтъчини, въглехидрати и витамини от групата В, минерални соли, витамин Е, К, Р и магнезий. Маслото от житните зародиши съдържа най-много витамин Е, считан за естествен биотоник. Консумацията му засилва издръжливостта на миокарда, особено при натоварване, и забавя процеса на стареене.

Адаптогените

Още от древни времена жен-шенът е използван за повишаване на физическата и умствената работоспособност. Не по-малко със същата цел се използва и елеутерококът. Корените на тези лечебни растения съдържат изключително ценни активно действащи съставки (етерични масла, тритерпенови сапонини, гинзенозиди, флавоноиди и други). Днес е известно, че създадените от тях растителни препарати не само стимулират жизнените функции, но и повишават неспецифичните защитни механизми на организма към физически и умствени претоварвания, към студ, топлина, към кислороден недоимък в тъканите и стрес. Следователно, освен че действат биостимулиращо, те представляват и адаптогени. Това означава, че способстват организмът бързо да се приспособява към изменящите се фактори на външната среда. Биогенните стимуланти и особено адаптогените са от особено значение за хората, изложени при екстремни условия (летци, водолази, космонавти), както и работещите с радиоактивни вещества.

Пролетната умора е временно влошаване на функционалното състояние на организма, в чиято основа лежат сложни биохимични процеси. Изразява се в намален тонус на мускулите, отпадналост, рязко понижена издръжливост. Тя е сезонно явление в резултат на намаляване на жизнените възможности след дългата зима и особено след прекараните грипни епидемии през изминалите зимни месеци. Към това се прибавя и значителното обездвижване, характерно за студените месеци, почти забравените екскурзии до планината. Храненето през зимата е значително по-ограничено откъм плодове и зеленчуци, което води до поемането на по-малко витамини, микроелементи и антиоксиданти.

Умората е толкова по-осезаема, колкото индивидът е по-малко трениран и закален. Всичко това води до десинхронизацията на биоритмите в различните органи и системи - понятие, известно като "десинхрон". През пролетния период се увеличава амплитудата на биоритмите на повечето функции и показатели в организма. Това е преходът от минимална към максимална обща активност. Увеличава се продължителността на деня, повишават се слънчевата активност и тази на земното магнитно поле. Организмът не успява да пренастрои своя ритъм към тези промени. Субективно това се изразява в усещането за умора и отпадналост, намалена работоспособност, понижен тонус на мускулите и нервните окончания и функционални промени в организма.

Чувството за умора и отпадналост е сигнал, който ни задължава да дадем почивка на организма, за да се включат механизмите за регенерация на силите. Периодичното възстановяване е свързано с денонощната ритмика на жизнените функции. Доказано е, че човек е най-работоспособен в часовете между 10 и 13 и между 17 и 20 часа. В тези интервали не трябва да се прибягва до каквито и да било ободряващи и стимулиращи средства. Времето за възстановяване на силите зависи от правилното разпределение на натоварванията през деня, през седмицата и месеца. Този процес зависи също така и от възрастта, пола, рационалния режим на хранене и прибавката на витамини и антиоксиданти.

Изследванията показват, че в ежедневната работа човекът използва около 35% от работния си капацитет. При натоварване до 65% от абсолютните възможности настъпва умора. Тогава се налага да се прибегне до приемането на биостимуланти. Само при екстремни ситуации се констатира включване на крайните резерви на организма. В последно време стана възможно да се използват при настъпване на умора различни синтетични средства, но особено актуални и популярни са създадените биостимуланти от природен произход. С тяхна помощ е възможно да се подобри и поддържа работоспособността на необходимото равнище. Сред продуктите, които отговарят на тези изисквания, различаваме "енергетични", т. е. такива, които действат пряко и доставят енергийни субстрати (вещества). Другата група включва комплекс от витамини и микроелементи, представляващи в по-голямата си част антиоксиданти, т.е. средства, които неутрализират свободните радикали и по такъв начин играят ролята на "чистачи" на организма. Съчетанието на витамини и микроелементи има и
това преимущество, че поддържа осмотичното налягане в течните среди и алкално-киселинното равновесие в организма.

Природните биостимулатори притежават предимства пред синтетичните - имат по-меко действие, не предизвикват привикване и пристрастяване, не се натрупват в организма. Системното им използване позволява на човек да понесе по-продължителни натоварвания без видима умора. Много важно е обаче те да бъдат разпределени и използвани в оптимални дози през денонощието. Биогенните стимуланти стабилизират клетъчните мембрани, защитават ги от разрушаване при претоварвания и катализират процесите на регенерация на клетките. Те спомагат за пренасянето на кислорода към нервните и мускулните клетки, като по такъв начин стимулират еритропоезата (образуването на кръвни клетки) и предпазват тъканите от хипоксия (кислороден дефицит), а в условия на повишена радиация защитават организма.

Съвременните схващания относно същинските биогенни стимулатори е, че те увеличават резервите на организма и разширяват възможностите на физическата и умствената издръжливост, а не "изцеждат" тези резерви, както чаят и кафето, приети в по-големи количества. Много по-икономични са жен-шенът, елеутерококът, китайският лимонник, родиолата, левзеята и други, които активират обмяната на веществата и повишават адаптивните възможности на организма.

0 коментара : "Пролетта понякога сякаш изцежда силите ни"

За да коментираш е нужно да си регистриран потребител. Избери Вход или Регистрация?

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана