Причините за натрапливото сексуално поведение не са напълно изяснени. Има няколко хипотези:

Липса на баланс на химически субстанции в мозъка - високо ниво на някои невротрансмитери, като серотонин, допамин, норадреналин;

Нивото на андрогените - тези полови хормони, които съществуват и при двата пола, играят важна роля за сексуалното желание. Не е изяснена обаче връзката с натрапливото сексуално поведение.

Вътрешни и външни фактори, повлияващи мозъка. Някои болести или здравословни проблеми могат да увредят онази част на мозъка, която отговаря за сексуалното поведение.

Компулсивно (натрапливо) сексуално поведение проявяват болни от мултиплена склероза, епилепсия, болестта на Хънтиктън и деменция. В някои случаи лечението на Паркинсоновата болест с допаминови агонисти може да причини компулсиво сексуално поведение.

Промени в мозъчните пътища - компулсивното сексуално поведение може да доведе до промяна в мозъчните невронални кръгове, която да предизвика много силна реакция на удоволствие при освобождаване на сексуалното напрежение и силна реакция на неудоволствие, когато това е възпрепятствано.

Компулсивното сексуално поведение се среща при мъже и жени. По-често то се наблюдава при хора, които имат проблеми с алкохола или наркотиците, при страдащи от психични проблеми и при преживели в миналото телесно или сексуално насилие.

Лечението на натрапливото сексуално поведение е комбинирано. То включва приложение на медикаменти, психотерапия и групова взаимопомощ.

Основната цел е да се намали сексуалното поведение до социално приемливи граници. При много тежки разстройства може да се наложи постъпване в психиатрична клиника.

Психотерапевтичните подходи са:

психодинамична психотерапия - тя се фокусира върху осмислянето на несъзнаваните мисли и поведения и разрешаването на вътрешните конфликти;
когнитивно-поведенческа терапия - помага за идентифицирането и заместването на негативните убеждения и действия със здрави и позитивни поведенчески модели;
групова терапия - предполага срещи на пациенти с психични проблеми, ръководени от професионалист;
семейна терапия и брачна консултация.

Към медикаментите, които се прилагат, спадат антидепресантите. Най-често за лечение на натрапливото сексуално разстройство се използват селективните серотонинови реъптейкари на серетонин. Те включват прозак, бифлокс, паксил, пароксат, золофт и др. От стабилизаторите на настроението най-добър ефект имат литиевите соли. Може да се използва и налтрексон, който обикновено се прилага за лечение на алкохолизъм, като блокира част от мозъка, където се продуцират удоволствени преживявания. Антиандрогените редуцират биохимичния ефект на мъжките полови хормони (андрогени) и се употребяват за терапия на компулсивно сексуално поведение. Може да се използват и хормони, които понижават нивото на тестостерона. За редукция на тревожността и агресията се прилагат анксиолитиците клоназепам, лоразепам, либриум, валиум, ксанакс.

Към профилактичните мерки спада навременното търсене на помощ, за да не се влоши състоянието по низходяща спирала срам-проблеми със себеоценката-себеувреждащи действия. Това важи и за своевременното лечение на психичните разстройства, тъй като компулсивното сексуално поведение може да се влоши от депресия, тревожност, хипомания, обсесивно-компулсивно поведение.

Прекалената употреба на алкохол и наркотици би могла да доведе до загуба на контрол в поведението,

а оттам да подтикне и към нездравословно сексуално поведение. Адекватното професионално лечение на деца, жертви на сексуално насилие, също предпазва от развитие на компулсивно сексуално поведение.