Подготовката за раждането на здраво бебе трябва да започне още преди забременяването. Тя препоръчва на жените да не пропускат задължителния ежегоден гинекологичен преглед. При него лекарят механично оглежда външната и вътрешната част на влагалището, опипва яйчниците и матката. След това чрез ултра-звук наблюдава тяхната морфология. Прави и онкопрофилактични изследвания, които включват цитонамазка (за предотвратяване на рака на маточната шийка) и колпоскопия (наблюдение със специален микроскоп, наречен колпоскоп).

Изследването на вагиналния секрет показва дали пациентката няма инфекция. Редно е тя да си направи и пълна кръвна картина и да даде урина. Още в този период трябва да започне приемът на фолиева киселина - витамин В9. Тъй като е мощен антиоксидант, тя подобрява резорбцията на желязото от храната в организма. Препоръчва се веднъж дневно като профилактика срещу аненцефалия (безмозъчност) и спина бифида (незатваряне дъгите на прешлените на гръбначния стълб) на плода.

Дамите, чиято менструация закъснее със седмица, трябва да се обърнат към гинеколог. Голяма е вероятността да са забременели. Ако състоянието се потвърди, чрез ехограф специалистът преценява дали ембрионът се намира в плодния сак, чува и сърдечната му дейност. В случай че все още не са направени пълни изследвания на кръвта и урината, както и за СПИН и "Васерман", той ги назначава. При извънматочна бременност се налага нейното прекъсване.

Нормалната продължава 40 гестационни седмици (или 10 лунарни месеца). Преглеждаме бъдещите майки на всеки 2 седмици до третия лунарен месец, тъй като е доказано, че тогава бременността може да завърши неблагополучно в 20-30% от случаите. Жените, които се чувстват добре, веднага започват да вземат специални витамини. Останалите могат да отложат приема им за второто тримесечие. Фолиева киселина се взема незабавно след установяването на "деликатното" състояние, ако не е приемана профилактично.

Между 4-ия и 10-ия лунарен месец прегледите се разреждат до един път месечно. Тъй като ембриогенезата (диференцирането на органите) приключва в 12-ата гестационна седмица, на този етап отново се прави обстоен гинекологичен и онкохематологичен преглед, взема се и влагалищен секрет - за микробиологично изследване. Чрез ултра-звук се проследяват индиректните показатели за наличието на синдрома на Даун.

Макар че в Европейския съюз генетичните изследвания са задължителни за жените над 35-годишна възраст, у нас те все още се правят по желание. Добре е, ако бъдещите майки са във високорисковата група, да си направят трипъл тест (биохимичен скрининг) в 16-ата гестационна седмица. След вземане на кръв се разбира дали зародишът не страда от аненцефалия, спина бифида или синдром на Даун.

Ако открие отклонения в показателите, лекарят назначава и амниоцентеза в 18-19-ата седмица. Това е инвазивен метод, при който с фина игла се взема околоплодна течност. Той гарантира 100-процентово точна информация за повече от 100 генетични заболявания. Недостатъкът му е, че носи 5-процентов риск от инфекции и спонтанен аборт.

В 17-18-ата гестационна седмица специалистът определя феталната морфология чрез ултразвук. С негова помощ може да се установи дали крайниците му са добре развити, има ли аномалии, в какво състояние са вътрешните органи, мозъчните структури, гръбначният стълб. Най-добрите апарати са т.нар. "3D live" - с ултрависока разделителна способност, показващи плода в реално време.

В 22-24-а гестационна седмица се прави кардиологичен преглед. Той не бива да бъде пропускан, тъй като на всеки 300 пациентки се открива по един минал почти незабелязано микроинфаркт. При рутинните прегледи специалистът измерва и кръвното налягане. Флуор се приема през 22-26-а гестационна седмица, когато се формират зачатъците на млечните и постоянните зъби на плода.

През последното тримесечие се правят две неинвазивни изследвания, които показват как детето се чувства в утробата - доплер и нон-стрес тест. Доплерът е вид ултразвук. Чрез него се проследява кръвният ток в едната от пъпните артерии, отговорни за нормалното дишане и хранене на плода. Нон-стрес тестът се прави с кардиограф. Той представлява функционално изследване на състоянието на плода и плацентата, като се цели откриването на преждевременно остаряла плацента.

Много майки не знаят, че в 33-34-ата гестационна седмица плодът обръща своя кръвоток и започва да диша почти като във въздушна среда. До края на бременността има компенсаторни механизми, които му помагат да оцелее в утробата. В редки случаи обаче е възможно да настъпи асфикция (задушаване). Ако установим подобна опасност чрез доплера, пристъпваме към секцио.

Многоплодната бременност е с повишен риск. При нея проследяванията са доста по-чести. В 14-15-а гестационна седмица се прави серклаж - зашива се вътрешният пръстен на матката. Пациентката трябва да приема таблетки магнезий или но-шпа, които предотвратяват контракциите при нарастването на матката.