Лекарите все още не са открили отговор на въпроса защо жените страдат от вагинални инфекции. Различни видове могат да променят вагиналното течение и да предизвикат поява на дискомфорт. Част от тях се предават по полов път. Гъбичките обаче не са полово предавана инфекция. Те водят до поява на плътно бяло течение, подобно на извара. Бактериалната вагиноза също се счита, че е инфекция, която не се предава по полов път. При нея течението е бяло или сивкаво, с миризма на риба и често се усилва след полов контакт.

Най-честите полово предавани инфекции са: трихомоназа, гонорея и хламидия.

При трихомоназата течението изглежда като газирано и е с жълт, сив или зелен цвят. Гонореята не винаги е съпроводена с течение. Когато е налице, то е мътно или жълтеникаво. Хламидията, която води до доста тежки поражения, едно от които е стерилитет, обикновено не се проявява с вагинално течение.

Сигнал да се обърнете към специалист е промяната на вагиналното течение по цвят, количество или миризма. А също така и при поява на болка, сърбеж, парене, подуване, дразнене или зачервяване около вагиналния отвор. Ако симптомите се влошават или продължават повече от една седмица, непременно посетете гинеколога си. Тревожни сигнали са болки в таза или в корема, които съпровождат течението, и повишена температура. Индикации за диабет дават повишен апетит или жажда, необяснима загуба на тегло, често уриниране или умора. Информирайте лекаря си, ако смятате, че течението ви се дължи на приемани от вас медикаменти. Потърсете лекарска помощ при съмнение, че сте заразени с полово-предавано заболяване или не сте сигурна, дали не сте имала контакт със заразен партньор. Не отлагайте посещение при гинеколог в случай че имате мехурчета или други промени по външните полови органи.

За да установи причините за вагиналното течение, лекарят трябва да разбере кога и как се е появило то и дали е съпътствано от други симптоми. Извършва се обстоен гинекологичен преглед и се взема материал за микробиологично изследване, който в някои случаи се проучва и под микроскоп. Може да се направи и цитонамазка.

Лечението зависи от причината и тежестта на заболяването. Предписват се вагинални супозитории или кремове. При трихомоназа и гъбична инфекция понякога се назначават и медикаменти през устата. Някои инфекции налагат комбинирана терапия с включване на имуностимулатори, физио- или лазер-терапия. Възможно е да се наложи и лечение на сексуалните партньори.

Какво да направим, за да се предпазим от вагинални инфекции?

От особено значение е гениталните области да се пазят сухи. За предпочитане е да се носи памучно бельо. Съветвам да се избягват коприната и изкуствените материи, тъй като те не абсорбират влагата и ограничават притока на въздух. По този начин се увеличава изпотяването в гениталната област, което може да причини раздразване. Добре е да не се носи много тясно бельо. Не се препоръчват вагинални промивки. Ако приемате антибиотици, яжте повече кисело мляко или вземайте медикаменти, съдържащи Lactobacillus aci- dophilus, за да се предотврати възможна вагинална гъбична инфекция. С използването на презервативи значително се намалява рискът от половопредавани заболявания. По време на месечния цикъл е желателно да се използват превръзки, а не тампони. Диабетичките трябва да поддържат нормално ниво на кръвната захар. Ако течението е причинено от инфекция, предавана по полов път, трябва да се лекува и партньорът, дори ако няма симптоми. Неговият отказ може да доведе до неуспех на лечението и да предизвика появата на инфекцията отново и отново. Това в крайна сметка би могло да причини тазово-възпалителна болест и стерилитет.