И женският полов хормон е важен за мъжкото либидо
Пониженото либидо и проблемите с ерекцията засягат сексуалното здраве на мъжа. ...
10 правила на щастливите двойки
Специалистите припомнят колко са важни прегръдките, подкрепата и лягането вечер глава до глава ...
Tрихомониазата е най-разпространеното полово предавано заболяване в света. Всяка година от него заболяват около 120-180 милиона души. Причинител е подвижният едноклетъчен микроорганизъм Trichomo- nas vaginalis, който живее в безкислородна среда. Придвижва се самостоятелно с характерни въртеливи движения, затова много лесно се диагностицира при нативен микроскопски препарат.
Възпалителният процес засяга пикочо-половата система, най-често - уретрата и влагалището. Инкубационният период обикновено е 3-10 дни, понякога и повече. При жените инфекцията настъпва с появата на обилно течение с жълто-зеленикав пенест секрет с неприятна миризма, съпроводено с чувство за парене, както и с болки при полов акт. Когато заболяването хронифицира, оплакванията намаляват (белезникаво течение, сърбеж, смъдене, парене в областта на влагалището и външните полови органи). Може да се провокира спонтанен аборт или преждевременно раждане. Хронифицирането при мъжа протича със слузно гнойна капка главно сутрин преди уриниране (т. нар. сутрешна капка), зачервяване на външния отвор на пикочния канал, парене и щипане в канала. Обикновено засяга простатата и тогава лечението е много трудно.
Заболяването се предава изключително по полов път. Много рядко може да се предаде и по комунално-битов път (ползване на общи вани, душове, кърпи, бельо, тоалетни), при грубо нарушение на личната хигиена. Безсимптомно носителство на трихомони има при 10-20% от жените и при 20-30% от мъжете, което има голямо епидемиологично значение.
Диагнозата на заболяването се поставя с помощта на нативен микроскопски препарат, който показва трихомоните с характерните им движения и форма. Най-сигурно това става чрез посявка на избирателни хранителни среди или чрез ДНК-анализ. При доказана трихомоназа се провежда лечение не само на заболелите, но и на техните сексуални партньори, а също така и на контактните лица. Лечението се провежда с антибиотици. Непосредствено след края на лечението пациентите трябва да избягват прием на алкохол, тъй като в съчетание с медикаментите той може да предизвика химическа реакция, която причинява гадене и повръщане.
