Mного хора по света страдат от инцидентно или постоянно неволево изпускане на урина. Медицинският термин за това заболяване, което засяга предимно жените, е инконтиненция. Най-често то се проявява при кашляне, кихане, смях или физическо натоварване, на път към тоалетната, след ставане от стола. Проблемът с незадържането на урина е не само медицински, а и социален. Той значително влошава качеството на живот на страдащия, а нерядко води до пълната му самоизолация и до развитие на неврози. Повечето пациенти възприемат нарушението като нещо нормално, свързано с напредването на възрастта. Това ги кара да използват дамски превръзки или памперси, които освен че са загуба на време и пари, изискват постоянна подмяна и са неудобни за всекидневна употреба. По този начин проблемът се решава частично, тъй като страданието продължава да изтощава организма, а може да доведе и до нарушения на съня.

Статистиката сочи, че неволното изпускане на урина се среща при около 40% от жените над 40-годишна възраст. От тях едва 4% търсят помощта на специалист. Докато симптоматиката не стане категорично изразена, повечето дами са склонни да неглижират състоянието си. Другата причина, поради която те не се обръщат своевременно към лекар, е липсата на информация за профилактични прегледи на това заболяване.

Причините за изпускане на урина могат да бъдат следните:

Хормонален дисбаланс след настъпване на менопауза. В този период отслабват мускулите на тялото, намалява количество на женските полови хормони (естрогени), лигавицата на пикочния мехур и стените на уринарните пътища изтъняват, отслабва кръвоснабдяването на мускулите на долната част на таза - всички тези фактори оказват влияние за незадържането на урина.

Отслабване на мускулите или повишено вътрешнокоремно налягане.

Пролапс - смъкване на влагалището и матката.

За да се диагностицира инконтиненцията, се провеждат преглед и няколко изследвания. Най-напред лекарят трябва да изясни историята на заболяването - брой раждания, честота на освобождаване на пикочния мехур, съпътстващи заболявания. С общо изследване се установява дали при пациентката има смъкване на пикочния мехур или матката, като се проверява и нивото на естроген във влагалището.

Лабораторният анализ на урината има за цел да изключи евентуални уринарни инфекции, а ехографско изследване на пикочния мехур "проследява" дали има изменения на структурата на стените на пикочния мехур. В рамките на 24 часа пациентката трябва да си води дневник за поетото количество течности, количеството на освободената урина, както и да регистрира момента на неконтролируемото изпускане. Лекар специалист преценява дали е наложително да се проведе специално уродинамично изследване, с което се установява каква е чувствителността на пикочния мехур при напълване и освобождаване.

Съвременната медицина разполага с терапевтични методи, които успешно се справят с инконтиненцията. За отрицателно време пациентът се връща към всекидневния си комфорт. Когато е налице хормонален дисбаланс (и в зависимост от тежестта на заболяването), се прилага медикаментозно или оперативно лечение.

Най-висока ефективност има методът на поставяне на слинг в случаите на изпускане на урина при кихане, кашляне, смях, физическо натоварване.

Интервенцията се смята за "златен стандарт" сред съществуващите терапевтични практики заради своята безопасност, нетравматичност и кратък възстановителен период. Слингът представлява специална свръзка, която поддържа пикочния мехур и уретрата в правилното им анатомично положение. Той е изработен от висококачествени съвременни полимерни материали, които се отличават със здравина и биосъвместимост. Самата интервенция трае не повече от 30 минути, а усещането за сухота се връща моментално.

При пролапс се препоръчва поставяне на меш. Високотехнологичното синтетично приспособление възстановява позицията на органите в малкия таз и по този начин напълно се коригират нарушенията в уринирането. След проведеното лечение жената вече може да контролира пикочния си мехур.

При стресовата инконтиненция, която се дължи не на стрес, а на повишено налягане в коремната област в комбинация със слабост в задържащия апарат на пикочния мехур и уретрата, най-предпочитани са минимално инвазивните хирургически операции. Чрез тях се възстановяват функциите на задържащия апарат в малкия таз, а успеваемостта е над 90%.