При вирусни заболявания ехинацеята (Echinacea angustifolia L.) е известна в медицинската практика още от 1870 г. Тя е била използвана за лечение на изгаряния, рани, абсцеси, ухапвания от влечуги и др. За първи път препарати от билката са създадени в Германия, а като лекарствено средство екстракт от ехинацеята е включен в листата на САЩ през 1950 г.

Растението съдържа биологично активни вещества от групата на полизахаридите с имуностимулиращо и противовъзпалително действие, флавоноидис аналгетично и антипиретично действие, етерични масла, производни на кофеиновата киселина, алкиламини и други. Най-активнто вещество, изолирано от ехинацеята, е ехинакозидът. Целият комплекс от органични вещества се характеризира с разнообразна фармакологична активност, която може да бъде резюмирана в следните няколко аспекта:

1. Имуномодулираща активност. Ехинацеята притежава свойството да стимулира продукцията на лимфоцити и макрофаги, а от там - и на интерферон и интерлевкин от тимусната жлеза, далака, тонзилите и лимфните възли. По такъв начин билката укрепва защитните сили на организма от инфекции и други остри заболявания. Тя притежава и антибактериални свойства спрямо едни от най-резистентните бактериални щамове, като протеус вулгарис, коринебактериум дифтерие, стафилококус ауреус и др. Противовирусните свойства са силно изразени спрямо вируса на грипа и вируса на херпес симплекс и др.

2. Противовъзпалителна активност. Екстракти от ехинацея оказват противовъзпалително и епителотонично-регенеративно действие, като ускоряват зарастването на рани, изгаряния и други кожни лезии. Това се обяснява с факта, че се потиска ензимът хиалуронидаза. Ехинацеята подкрепя структурата и интегритета на съединителната тъкан, стимулира фибробластите и подобно на кортикостероидите стимулира секрецията на надбъбречните хормони. Противовъзпалителната активност пък се обуславя от наличието на алкиламидната фракция.

3. Противотуморна активност. Ехинацеята упражнява по косвен път тумуростатичен ефект, изразяващ се в рязко стимулиране на имунната защита. Това действие на билката е особено демонстративно по отношение хемопоезата (кръвотворната система) през периода на химиотерапия или лъчетерапия. Екстракти от ехинацеята предотвратяват левкопенията и стимулират образуването на нови кръвни клетки. При около 85% от пациентите, третирани с екстракти на ехинацея, броят на левкоцитите е бил над 6000 и не е спадал дори при високи дози.

Екстрактите, получени от ехинацеята, са перспективно помощно средство при редица заболявания. Особено ценни са при онкоболни. Токсичността на екстрактитее незначителна, но въпреки това предписването им трябва да става от лекар. Продължителността на лечението не трябва да надвишава 2 седмици. Курсът може да се повтори след пауза от 2-4 седмици.