На какво се дължи инсулиновата резистентност

На какво се дължи инсулиновата резистентност

Ако страдаме от жлъчка - какво да отбягваме в храненето

Ако страдаме от жлъчка - какво да отбягваме в храненето

Профилактиката включва спазването на диета, бедна на мазнини, кафе, алкохол и газирани напитки ...

Установяване поносимостта към храните

Установяване поносимостта към храните

Oтдавана е известно, че едни и същи храни за някои са полезни, за други - вредни. Всичко зависи от личната ни (не) поносимост към тях. ...

Инсулинът е хормон, който се отделя от бета-клетките на Лангерхансовите острови в панкреаса и понижава кръвната захар. Основните тъкани, зависими от неговото действие, са мастната и мускулната. Инсулинът действа чрез специфични рецептори на повърхността на клетките, които помагат за усвояване на глюкозата.

Инсулиновата резистентност е състояние на потиснат "отговор" на организма към действието на инсулина. За да компенсира нуждите от хормона, панкреасът повишава секрецията - развива се хиперинсулинемия. Тя се наблюдава при хора със затлъстяване, при честа употребата на някои медикаменти (кортикостероиди), при някои физиологични състояния (бременност и др.). Инсулиновата резистентност е в основата на патофизиологичните промени при захарен диабет тип 2. Тя се развива още преди диабета, когато е запазен кръвно-захарният контрол поради хиперинсулинемията. При изчерпване възможността на панкреаса да компенсира нуждите от инсулин започва покачване на кръвно-захарното ниво, първоначално след хранене - постпрандиално, а след това и на гладно.

Инсулиновата резистентност и нарушеният с течение на времето гликемичен контрол са част от т.нар. метаболитен синдром. Последният се проявява с:

Абдоминален (коремен) тип затлъстяване - обиколка на талията при мъже > 102 см, при жени > 88см;

Триглицеридите са над 1,7 ммол/л;

HDL-холестерола е <1,0 ммол/л при мъже и под 1,3 ммол/л при жени;

Артериалното налягане е над 130/85 mmHg или е налице прием на антихипертензивна терапия;

Кръвната захар на гладно е над 6,1ммол/л или над 7,8 ммол/л на втория час след обременяване със 75 г глюкоза, или при изявен захарен диабет.

Предразположени към инсулинова резистентност са хората със затлъстяване, с дислипидемия (повишени триглицериди, висок холестерол с ниска HDL- фракция) и с артериална хипертония. Фамилната обремененост е характерна за захарния диабет, както и наличие на поликистозни яйчници, исхемична болест на сърцето, напреднала възраст, заседнал начин на живот и хронични стресови ситуации. Инсулиновата резистентност се среща често при стеатоза на черния дроб. Тя се счита за рисков фактор при атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето, периферна съдова и мозъчно-съдова болест.

Характерни при инсулинова резистентност са типичните кожни изменения (Acanthosis ni- gricans) - потъмняване на кожата в областите на триене - най-често се наблюдава по тила и подмишничните ямки. Диагностицирането се осъществява чрез оценката на посочените рискови фактори, клинични белези и лабораторни изследвания. Проследява се нивото на кръвната захар и инсулина на гладно, както и реакцията им в хода на обременяване с глюкоза.

Основен фактор, който допринася за развитие на инсулинова резистентност, е хроничната употреба на прости въглехидрати с големи количества храна. Това наблюдаваме в т.нар. западен тип хранене. Простите въглехидрати бързо се абсорбират от чревния тракт и силно стимулират секрецията на инсулин с хиперинсулинемия и дори хипогликемия като отговор. При продължително обилно хранене самите клетки в организма стават резистентни към хормона.

Хроничният стрес повишава нивата на кортизола, а той от своя страна повишава резистентността към действието на инсулина. Заседналият начин на живот намалява използването на глюкозата от мускулатурата. По този начин се повишава теглото за сметка на мастната тъкан, а тя пък води до резистентност към инсулина. Активната физическа дейност повишава усвояването на глюкозата, подобрява чувствителността към хормона и намалява нуждите от него.

Лечението има за цел да потисне нуждите от инсулин, да повиши чувствителността към него и да намали хиперинсулинемията. Основното е ограничаване приема на прости и рафинирани въглехидрати с храната, намаляване на теглото и извършване на всекидневна двигателна дейност. Най-често използваното медикаментозно средство е метформинът. Той подобрява възприемчивостта на мастните и мускулните клетки към инсулина и потиска освобождаването на глюкоза от черния дроб. По този начин лекарството не само коригира кръвно-захарното ниво, но и намалява нуждите от инсулин и хиперинсулинемията. Прилага се и розиглитазонът от групата на тиазолидиндионите за намаляване на периферната резис-тентност и поддържане на гликемичния контрол. Друг медикамент за антидиабетна терапия е дикарбозата. Той блокира абсорбцията на простите въглехидрати, намалява стимулираната секреция на инсулина и води и до ограничаване на резистентността. Намаляването на теглото, особено за сметка на обиколката на талията, значително подобрява инсулиновото действие. Медикаментите, използвани в борбата с килограмите (орлистат и сибутрамин), имат индиректно действие по отношение чувствителността.

Инсулиновата резистентност е състояние, което може да се овладее, ако се потърси навреме компетентна помощ от лекар-ендокринолог и се спазва необходимият диетичен и лекарствен режим.

Кой е застрашен от венозна тромбоза и белодробна емболия?

Кой е застрашен от венозна тромбоза и белодробна емболия?

Венозната тромбоза представлява формирането на кръвен съсирек (тромб) във венозната съдова система. ...

Лечение с пчелен мед и пчелни продукти

Лечение с пчелен мед и пчелни продукти

Анемия: 100 г бадеми с 60 г мед; 30 г пчелен прашец и 250 г мед; мляко с мед 4:1; боровинки с мед. Ангина: чай, мед и лимон; инхалации с мед. ...

Как се използват нитроглицеринът и заместителитe му

Как се използват нитроглицеринът и заместителитe му

Нитроглицеринът е медикамент от групата на нитратите, който повлиява сърдечно-съдовата система. Използва се главно при исхемична болест на сърцето. Широко е използван главно при острите форми на исхемична болест на сърцето ...

Кои са причините за мъжката инконтиненция

Кои са причините за мъжката инконтиненция

Инконтиненцията - незадържането на урина, смущава не малка част от възрастните хора. Този здравословен проблем засяга и двата пола. ...

Pазширени вени рисковите фактори, лечението и профилактиката

Pазширени вени рисковите фактори, лечението и профилактиката

Pазширени вени е популярното название на хроничната венозна недостатъчност. Тя е прогресиращо заболяване, което преминава през 7 стадия - от 0 до 6. Сърбеж, изтръпване и мравучкане, болки, парене, подуване и тежест в краката ...

Медицинската ружа има много целебни свойства

Медицинската ружа има много целебни свойства

B древността медицинската ружа е била широко използвана от гладиаторите и спортистите. Древноримският учен Плинийе препоръчвал растението при болки в ставите след физически натоварвания във вид на компрес от отварата на корените. ...

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Жени

Тийнейджър

Умора

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Плодове

Бебе

Хормони

Хранене

Работа

Главоболие

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Сън

Упражнения

Зеленчуци

Билки

Възпитание

Мъж

Инсулт

Рани

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Стави

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Лице

Мотивация

Самочувствие

Психика

Масаж

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Диета

Гръбначен стълб

Уважение

Пубертет

Страх

Напрежение

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Крака

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Стареене

Парене

Кал

Кариес

Кръвно налягане

Кашлица

Простата

Зъбен камък

Грижи

Спорт

Маска

Матка

Гадене

Зъбна плака

Холестерол

Бъбреци

Почивка

Компютър

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Приятелство

Море

Зелен чай

Мляко

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Зависимост

Гърч

Диагностика

Безплодие

Ангина

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести