Лятото е в разгара си. Освен положителните емоции, с които ни дарява, то може да ни изненада и с проблеми. Дали ще отидем на излет в Балкана, ще отдъхваме на вилата, или ще сме на море, природата често пъти ни хваща в капаните си.

В планината, ако не сме екипирани и нахлуем в територия, обитавана от съскащи влечуги, има опасност от ухапване от отровни змии, на вилата - да ни ужилят насекоми, а на морето - да ни опарят обитателите му. Не бива да подценяваме агресивния нрав на природата. Най-честите случаи са "жертви" на насекоми. Ужилването в световен план статистиката сочи, че всяка година около 10 милиона души стават жертва на отровни животни, като 50 000 от тях загиват. Броят на отровните змии е около 250. Сред тях африканската мамба - зелена и черна, континенталният тайпан в Австралия са в челната петица на най-силните отрови на планетата. Но не и в нашия географски регион.

В цял свят според отровата си влечугите, насекомите и морските животни могат да се подредят в три основни групи: кардиотоксични, нервотоксични, хемотоксични и в гарнитура - токсоалергични.

За щастие в България има 16 вида змии, от които два са опасни за човека

- усойницата (65-70 см дължина) и пепелянката (85-90), чиито отрови са хемотоксични, а на българската усойница е и нервотоксична.

Най-честите инциденти са с пепелянката, която обитава равнините части на страната.

Отровата на българската усойница, която живее във високите части на планините - над 1000 метра надморска височина, е по-силна и в нея преобладава невротоксичният токсин. Той причинява парализа на нервите, които инервират повдигането на клепачите. Засегнат ли се, се получава т.нар. птоза - падане на единия или и на двата клепача след 12 или 24 часа. Но след адекватно лечение това отзвучава.

И пепелянката, и усойницата имат на гърба си зигзагообразна шарка, която ги отличава от другите влечуги. Когато са застрашени, те се навиват на кълбо и съскат силно. Върху отровата на двата вида змии оказват влияние различни фактори: сезонът (през лятото токсините са по-интензивни), възрастта на влечугото, състоянието му (гладът намалява силата на отровата), както и температурата на времето, която я усилва.

Кои са признаците на ухапване от отровна змия?

Върху поразеното място се забелязват две прободни ранички - точковидни, които са следи от отровните зъби. Те са на разстояние от 0,5 см максимум до 1 см. Определя ги възрастта на влечугото. При младите змийчета разстоянието може и да е по-малко. Ако е смок или неотровна змия, белегът е от множество зъбчета и има обикновено V-образна форма. Други признаци са силната болка на мястото на ухапването, бърза поява на оток, към който впоследствие се прибавя синина. Не се ли локализира отровата с противозмийски серум, процесът може да се разпространи и да обхване голяма част от тялото. При възрастни хора и деца, чийто имунитет е по-слаб, или при закъсняване на лечението може да се стигне до фатален изход. Животинската отрова, която е многокомпонентна, е чужд белтък за човешкия организъм и често пъти предизвиква алергичен шок. В късна пролет и ранно лято като че ли зачестяват тези състояния.

Каква долекарска помощ да окажем?

Бързо трябва да се потърси лечебно заведение, за да се постави час по-скоро противозмийският серум.

Дотогава ухапаният крайник е добре да не се движи много. Раната трябва да се почисти - спирт, риванол, алкохол... Всяко рязане на ухапаното място с нож и изсмукване на отровата е фолклор. Ако до 30 минути не може да се намери лекар, се прави леко пристягаща превръзка в зоната над нивото на ухапването към сърцето. Целта е да се забави оттичането на венозната кръв към сърцето (т.е. придвижването на отровата към сърцето и разпространяването).

Профилактиката при туризъм в планината?

Опасно е да се ходи с ниски обувки, да не говорим за джапанки. Отровните змии са трудно забележими. Дори да бъдат настъпени, ако сте добре екипирани - с дълги панталони и високи обувки, шансът да ви ухапят е минимален. Не бива да вдигате камъни, да влизате в храсти, за да берете боровинки, малини... Тези места крият много изненади. Не ловете и не убивайте змии.

Не по-малко опасни са и ужилванията от насекоми, въпреки че в България няма отровни животни от типа на тарантулата, чиито токсини увреждат сърцето и имат невропаралитично действие.

При ухапвания от паяк болката не е водеща и затова пациентът съвсем случайно забелязва, че се е появила малка пъпка, която прераства в мехур. Той пък се изпълва с течност - от кървавочервена до черна при по-тежките случаи. Появява се оток, който трудно отзвучава и обхваща голяма част от крайника. Лечението е с детоксична и антиалергична терапия. За щастие в България паяци, чиито токсини увреждат сърцето или предизвикват невропаралитично действие, няма. Отровата им работи локално, но раната е вход за тежки инфекции. При ненавременно лечение, лоша хигиена и спаднал имунитет може да се стигне до сериозни поражения на крайника.

Първата помощ е да се огледа крайника, за да няма привнесена инфекция. Да се почисти и да се потърси незабавно лекар, защото няма антидот.