Bодещи американски специалисти изработиха ръководството "ABCDE" (условно "Азбука"), като анализираха медицинска литература, публикувана от 1990 до 2004 г. Те определиха коя е най-ефективната и сигурна медицинска практика при пациенти с остър коронарен синдром (гръдна болка в покой или при незначително натоварване). При тези болни се прилагат два различни терапевтични подхода: консервативен или инвазивен. Консервативният подход налага медикаментозно лечение още с приемането в интензивното кардиологично отделение. Инвазивната стратегия определя спешна ангиопластика, стентиране или сърдечна операция.

Описаният в "ABCDE" подход е разработен в по-обширен план. Той включва:

прием на тромбоцитни антиагреганти (аспирин, тиклопидин, клопидогрел);
приложение на бета-блокери и контрол на артериалното налягане;
лечение на нарушена мастна обмяна (висок холестерол, триглицериди и т.н.) и преустановяване на тютюнопушенето;
лечение и контрол на захарен диабет, диета;
подходящо физическо натоварване.

Тромбоцитните антиагреганти повлияват тромбоцитните функции. Тромбоцитите представляват кръвни елементи (кръвни плочки), които имат отношение към тромбообразуването. При определени условия те се активират, повлияват фактори на кръвосъсирването и довеждат до образуването на тромб (кръвен съсирек) в съдовете на сърцето, мозъка, долните крайници и т.н. Антиагрегантите възпрепятстват и предотвратяват образуването на тромб. Към антикоагулантите принадлежат няколко групи медикаменти. Хепарините са инжекционни форми, които се прилагат венозно или подкожно и пречат за формирането на съсирек или за нарастването му. В острия стадий на инфаркта често се прилагат т. нар. тромболитици. Те имат качеството да разрушат вече образувания тромб в коронарната артерия.

Бета-блокерите редуцират кислородните нужди на сърдечния мускул най-вече чрез забавяне на сърдечната честота. На пациенти с установени нарушения в мастната обмяна се предписват статини и други т.нар. липидоредуциращи препарати. Необходим е контрол и правилно лечение на захарния диабет и хипертонията. Пушачите трябва да се разделят с вредния си навик, като след определен период впишат в начина си на живот разумна физическа активност.

Първата задача на кардиолога е да постави началната "работна диагноза" при приемането на болния в интензивното отделение. Той трябва да анализира всички състояния, протичащи с гръдна болка и други съпровождащи оплаквания (затруднено дишане, гадене, умора и т.н.): остър перикардит или миокардит (възпаление на сърдечната стена), белодробен инфаркт, пневмония или остри възпаления на стомашно-чревния тракт (гастрит, езофагит, панкреатит), дисекация на аортата (нарушаване на стената на най-големия артериален съд).

Лекарят трябва да се информира за оплакванията на пациента и за тяхната давност, за други заболявания, протекли в миналото, за провеждани лечения, за фамилна обремененост и т.н. Кардиологът провежда цялостен клиничен преглед. Прави се електрокардиограма, която помага за определянето на вида на сърдечния инфаркт (или нестабилна ангина), за локализация и фиксиране на определена коронарна артерия, за давността на болестните изменения и т.н.

Изследва се кръвта на пациента. Всяка стойност от т. нар. "пълна кръвна картина" е от значение за определяне на дейностите на лекаря, за избора на медикаменти и процедури. Задължително се изследват серумни сърдечни маркери (креатин-киназа, тропонини, миоглобин и др.). Те потвърждават или отхвърлят диагнозата "сърдечен инфаркт" и определят давността на процеса. Динамичното им проследяване е от значение за прогнозата - дали ще се намали, или ще се увеличи исхемичната (с намалено кръвоснабдяване) зона на сърдечната стена.

Ехокардиографското изследване отразява много функции на сърдечните кухини, сърдечните клапи и т.н. При инфаркт може да се демонстрира нарушена контракция на зона от сърдечната камера, дължаща се на тежка исхемия (недостатъчен кислород за сърдечния мускул). Задължително се прави и рентгеново изследване - снимка на сърце и бели дробове, което също носи важа информация.