Мононуклеозата – болестта на целувката
Инфекцията се причинява от вируса на Епщайн-Бар и засяга предимно млади хора. И нежната медицина може да помогне за лечението на това тежко заболяване. ...
Ечемикът, лечение възпаления на окото
Eчемикът (хор деолум) е изолирано възпаление на намиращите се в клепача жлези. Различават се външен и вътрешен ечемик. ...
Детската церебрална парализа е непрогресиращо заболяване на незрелия мозък, което възниква по време на бременността, раждането или 30 дни след него. Тя засяга двигателните функции, говора, интелекта, фината моторика, сетивността и поведението като цяло. Понякога всичко това е свързано с увреждане на зрителния и/или слуховия апарат, като могат да се наблюдават и гърчове. От казаното дотук може да се направи изводът, че детската церебрална парализа е тежко, социално значимо заболяване с относително висока честота, с твърде широка гама от мозъчни дисфункции.
Симптоматичното лечение, което за съжаление все още се практикува на места, може единствено и само да намали въздействието на симптомите, но не и да достигне до същината на проблема при детската церебрална парализа - увредения мозък. Подобен тип лечение би могло да въздейства върху един спастичен или ригиден крайник, би могло да намали неволевите движения, но като краен резултат болните деца не успяват да реализират значително подобрение и в другите сфери на своята активност. А това е една от основните причини, поради които на тях се гледа като на "нелечими".
Заболяването от детска церебрална парализа изисква комплексните усилия на лекари, физиотерапевти, кинезитерапевти, психолози, логопеди, педагози и други тясно профилирани терапевти. Независимо от факта, че детската церебрална парализа е "нелечима" в общоприетия смисъл на думата, терапията, рехабилитацията, тренировките, интервенциите и обучението могат да спомогнат за подобряване на функциите на мозъка. И колкото по-рано се приложат тези дейности, толкова ефектът от тях е по-значителен. Всички те трябва да бъдат насочени към овладяване на проблемите на увреденото дете в различните периоди от развитието му и в различните сфери на мозъчната активност - двигателна, говорна, интелектуална, сензитивна, поведенческа.
Целта е етапното социализиране на детето и оттам - подобряване на качеството както на неговия живот, така и на семейството му.
За постигането на подобна цел най-отговорен е процесът на ранната диагностика. Необходимо е изработването на адекватна стратегия и тактика за интервенция на добре сработен екип от специалисти. Той трябва да организира режима на детето съобразно неговия рехабилитационен потенциал и последователността на съответните медицински и парамедицински процедури. Нека не забравяме, че крайната цел от една адекватна терапия на детската церебрална парализа е социализацията на детето с неговите двигателни, говорни и/или познавателно интелектуални дефицити, които е необходимо да бъдат контролирани и подпомагани през целия му живот.
