Гнойната ангина може да протече тежко
Сред най-честите причинители на гнойни ангини спадат стафилококите, пневмококите, стрептококите и други бактерии. ...
Лечение на сенна хрема с мед
Сенна хрема: восъчна пита с мед се дъвче 3-7 пъти дневно - за 3 години сенната хрема изчезва; ...
Cоята се използва като храна от дълги години. Но едва в последните десетилетия, благодарение на научните разработки, бе установено, че тя съдържа най-важните аминокиселини, които притежават незаменими качества за поддържане на човешкото здраве. Растението представлява висококачествена белтъчина, равностойна на животинските белтъчини. Съдържа изофлавони, които притежават естрогенно действие и не само че приличат в химическо отношение на естрогените, но и по механизъм на действие ги наподобяват, без да нещо общо със стероидите.
Знае се, че растителните естрогени притежават лъчепротективно действие. От соевите изофлавони по-съществено значение имат генистенът и дидзенът. Соевият протеин овизолат съдържа тези субстанции. В организма соевите изофлавони упражняват ясно изразено естрогенно действие, но спектърът им е значително по-широк. Системната употреба на соеви продукти от населението в Япония и Китай е една от причините за по-рядката заболеваемост от рак на гърдата, на простата и на дебелото черво.
Аналогични са данните и за сърдечно-съдовите заболявания в тези страни - тяхната честота е по-ниска в сравнение с европейските страни. Обяснението е, че соята е традиционна и ежедневна храна сред източните народи и спомага за извличането на холестерола от организма, като по този начин се елиминира развитието на холестеролови плаки. Изследванията показват, че при жени с повишено ниво на холестерола, след като се добави соев белтък към храната им,се наблюдава намаление както на общия, така и на лошия холестерол. Този ефект е изразен особено силно при лица с много високи стойности на холестерола. Доказано е и антиоксидантното действие на соята.
Генистенът предпазва клетките от вредното действие на свободните радикали. Фитоестрогените подобряват еластичността на съдовата стена на артериите. Този ефект се дължи на ензимат и розинкиназа. А известно е, че в много от раковите новообразувания се констатира повишена активност на тирозинкиназата. Оттук произтича логичният извод, че генистенът притежава цитостатичен (туморопотискащ) ефект и че употребата му е целесъобразна при онкоболни.
Нови проучвания показват, че генистенът пречи за образуването на нови кръвоносни съдове в туморната тъкан, без обаче да засяга нормалните клетки. Освен това генистенът противодейства на растежа на туморните клетки, като спира клетъчния цикъл и индуцира клетъчната смърт. Това дава основание да се смята, че генистенът може да бъде полезен в профилактиката на злокачествените новообразувания.
