Най-тежката форма на заболяването изисква непрекъснато обгрижване, а при по-леките е възможна частична социална адаптация, до възможност за самостоятелно пълноценно функциониране в ежедневието

Аутизмът е психична болест, която засяга развиващия се мозък, а оттам - и поведението като цяло. Буквално аутизъм означава самоизолиране, усамотяване, затваряне в себе си. Според диагностичните класификации на психичните разстройства, симптоматиката на аутизма се проявява преди 3-годишна възраст. Но ранното диагностициране е изключително трудно, защото симптомите през първите две години от живота на едно дете са неспецифични. Точна диагноза може да бъде поставена най-често едва след третата година, защото тогава могат да проличат проблемите при осъществяването на контакт с детето, забавеното говорно развитие и други типични поведенчески прояви.

Съществуват разнообразни теории и хипотези за появата на аутизма, но нито една от тях не е доказана категорично. Най-разпространено е мнението, че при аутистичните деца съществува предразположеност или ранно придобито разстройство на годността за разбиране, която така променя възприемането и преработката на външните стимули, че изграждането на здрава връзка с реалността става невъзможно. При по-тежки случаи на проява аутистичните деца не създават никаква свързаност с хората около себе си, дори майката е възприемана от тях само като обект. Те развиват свой вътрешен свят, в който не желаят да допуснат никого, но определено, на този етап от развитието си, не действат като слабоумни.

Според международната класификация на психичните заболявания при аутизъм се наблюдават три основни симптома:

нарушения в социалните взаимоотношения, изразяващи се в неспособност да се управляват социалните контакти чрез невербалното поведение - зрителен контакт, усмивка, мимика, изразена липса на интерес към околните, връстници или други хора - сякаш те се възприемат като предмети;

нарушения на речта и езика, като обикновено речта липсва или е неразбираема за околните, изпълнена е със стереотипни, своеобразни изрази или ехолалично повтаряне;

повтарящ се репертоар на действия и интереси, най-често фиксирано наблюдаване на движещи се обекти, въртене на пръсти пред очите, поклащане на тялото, подскачане, фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания.

Като правило аутистичните деца се страхуват от промени и могат да изпаднат в състояние на паника, ако нещо във вида, формата или подредбата на фиксираните предмети се промени. При отсъствието на някои симптоми от изброените три основни категории нарушения, обикновено става дума за атипичен аутизъм.

Според тежестта на увреждането се разграничават три форми на протичане на аутизма - тежка или свръхтежка картина (Канеров тип), по-лека форма с множество вариации (Аспергер тип) и симбиотичната форма, при която детето изгражда един измислен свят с майка си - "ти и аз", като не общува с никой друг. Разграничаването на тези три форми на протичане има отношение към терапевтичното поведение и степента на повлияване. Най-тежката форма на аутизъм изисква непрекъснато обгрижване, а при по-леките е възможна частична социална адаптация към заобикалящата среда, до възможност за самостоятелно пълноценно функциониране в ежедневието.