Кой е застрашен от венозна тромбоза и белодробна емболия?
Венозната тромбоза представлява формирането на кръвен съсирек (тромб) във венозната съдова система. ...
Помага ли солената вода при синузит
Специалистите не препоръчват самолечение на синузита, а посещение при лекар ...
Анорексия нервоза е разстройство, характеризиращо се с предумишлено намаляване на тегло, като то е предизвикано или поддържано от самия пациент.
Среща се най-често при момичета в юношеска възраст или при млади жени. По-рядко се наблюдава при юноши и млади мъже, а още по-рядко при жени, навлизащи в менопауза. Главните причини за това хранително разстройство са неизяснени. Все повече факти обаче свидетелстват, че за пораждането му играят роля взаимодействието на някои социо-културни и биологични фактори, като и психологични механизми и индивидуалната ранимост на личността.
Анорексията е свързана с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен. Това води до вторични ендокринни и метаболитни изменения, както и до нарушения във функциите на организма.
За поставяне на сигурна диагноза трябва да са налични следните пет условия:
Телесното тегло е поне 15% под нормалното или индексът на Кетле (теглото в кг върху височината на квадрат в метри) е 17,5 или по-малък (използва се при лица на 16 и повече години).
Загубата на тегло е предизвикана чрез: 1. Избягване на висококалорични храни; 2. Целенасочено повръщане; 3. Провокирано целенасочено чревно разстройство; 4. Прекомерни физически натоварвания; 5. Употреба на потискащи апетита (и/или диуретични) медикаменти.
Разстройство във възприемането на собственото тяло под формата на специфична психопатология, при която страхът от пълнота преминава във фиксидея и пациентът си налага ниско нормативно тегло.
Големи ендокринни нарушения, които се проявяват у жените като аменорея (липса или спиране на менструалния цикъл), а у мъжете - като загуба на сексуалното влечение и потентността. Възможно е да се повишат нивата на растежния хормон и на кортизола, да се промени метаболизмът на тироидния хормон и да настъпят аномалии в инсулиновата секреция.
Ако анорексията започне в предпубертетна възраст, растежът се забавя и даже спира (при момичетата не се оформя бюст и е налице първична аменорея , при момчетата гениталиите остават недоразвити). След излекуване пубертетът най-често завършва нормално.
При атипичната анорексия може да отсъстват един или повече от изброените признаци, но да е налице общата клинична картина. От друга страна, може да има придружаващи депресивни симптоми, както и черти на личностово разстройство. Това налага диференциране и/или употреба на повече от един диагностичен код. Анорексията трябва да се разграничи и от телесни причини за загуба на тегло - хронични астенизиращи заболявания, мозъчни тумори, интестинални заболявания, синдром на малабсорбция (лошо всмукване в тънките черва).
