Профилактика при артрита и симптоми за артрит
Предпазването от това заболяване, при което има фамилна обремененост, е трудна задача. Природосъобразният начин на живот би могъл да държи артрита ...
Заболяваниия на щитовидната жлеза
Учестен пулс, косопад, рязко отслабване са част от проявите, при които се налага консултация със специалист. ...
Cиндромът на хроничната умора се характеризира с клинична картина, сходна с тази на редица заболявания и преди всичко с грипоподобно състояние: болки в гърлото, подуване на шийните лимфни възли, умора в мускулите, която не изчезва след почивка, обща слабост. Апетитът рязко намалява и болният отслабва.
Настъпва разстройство и в съня и болните често се оплакват от главоболие. Появява се свръхчувствителност към светлина и топлина. На лице е нервно разстройство. Всички тези оплаквания се съпътстват с чести инфекции на дихателните пътища, както и на стомашно-чревния тракт. Болестта засяга по-често жени, предимно между 20 и 40-годишна възраст. Причините за развитието на синдрома на хроничната умора не са напълно изяснени.
Според най-правдоподобната хипотеза заболяването се дължи на вирусна инфекция (най-често на вирусът на Ебщайн-Бар). Други специалисти твърдят, че основна причина за болестта е стресът, който отключва нейното възникване и развитие. Следователно сривът в имунната система е причина за появата на синдрома на хроничната умора. Допускат се и някои вторични фактори като дисфункция на ендокринната сисема, генетични фактори и т.н.
Установено е почти при всички болни без изключение, че е налице стрептококова инфекция. Това наподобява картината на инфекциозната мононуклеоза. Само допълнителното изследване на кръвния серум за наличието на вируса на Ебщайн-Бар потвърждава или изключва диагнозата. И докато при инфекциозната мононуклеоза наличието на клиничните симптоми e напълно обяснимо и доказуемо, то при синдрома на хроничната умора няма правдоподобни обяснения.
Болестта се съпътства и от редица соматични заболявания като: белодробни, сърдечни, нарколепсия, онкологични заболявания, особено след химиотерапия, вирусен хапетит, мултиплена склероза, латерална амиотрофична склероза, СПИН и др. Лечението на синдрома на хроничната умора е предимно симптоматично поради неизяснената патогенеза. На първо място трябва да се засили имунната система на болния с помощта на някои имуно модулатори: коензим Q10, антиоксиданти, изопринозин, полиерга, спирулина, сарженор и противовирусни препарати.
Особено важно е прилагането на хепатопротектори. От голямо значение е подобряването на състава и качеството на приеманата храна, в която да бъдат включени достатъчно количества витамини, белтъчини, въглехидрати и сокове от плодове и зеленчуци. Полезна е умерената двигателна активност, редувана с почивка по възможност във високопланински курорт.
