Профилактика при артрита и симптоми за артрит
Предпазването от това заболяване, при което има фамилна обремененост, е трудна задача. Природосъобразният начин на живот би могъл да държи артрита ...
Кои са рисковитe фактори за цистита
Циститът е възпаление на пикочния мехур. Заболяването, което се среща често, започва остро. ...
Cиндромът на хроничната умора се характеризира с клинична картина, сходна с тази на редица заболявания и преди всичко с грипоподобно състояние: болки в гърлото, подуване на шийните лимфни възли, умора в мускулите, която не изчезва след почивка, обща слабост. Апетитът рязко намалява и болният отслабва.
Настъпва разстройство и в съня и болните често се оплакват от главоболие. Появява се свръхчувствителност към светлина и топлина. На лице е нервно разстройство. Всички тези оплаквания се съпътстват с чести инфекции на дихателните пътища, както и на стомашно-чревния тракт. Болестта засяга по-често жени, предимно между 20 и 40-годишна възраст. Причините за развитието на синдрома на хроничната умора не са напълно изяснени.
Според най-правдоподобната хипотеза заболяването се дължи на вирусна инфекция (най-често на вирусът на Ебщайн-Бар). Други специалисти твърдят, че основна причина за болестта е стресът, който отключва нейното възникване и развитие. Следователно сривът в имунната система е причина за появата на синдрома на хроничната умора. Допускат се и някои вторични фактори като дисфункция на ендокринната сисема, генетични фактори и т.н.
Установено е почти при всички болни без изключение, че е налице стрептококова инфекция. Това наподобява картината на инфекциозната мононуклеоза. Само допълнителното изследване на кръвния серум за наличието на вируса на Ебщайн-Бар потвърждава или изключва диагнозата. И докато при инфекциозната мононуклеоза наличието на клиничните симптоми e напълно обяснимо и доказуемо, то при синдрома на хроничната умора няма правдоподобни обяснения.
Болестта се съпътства и от редица соматични заболявания като: белодробни, сърдечни, нарколепсия, онкологични заболявания, особено след химиотерапия, вирусен хапетит, мултиплена склероза, латерална амиотрофична склероза, СПИН и др. Лечението на синдрома на хроничната умора е предимно симптоматично поради неизяснената патогенеза. На първо място трябва да се засили имунната система на болния с помощта на някои имуно модулатори: коензим Q10, антиоксиданти, изопринозин, полиерга, спирулина, сарженор и противовирусни препарати.
Особено важно е прилагането на хепатопротектори. От голямо значение е подобряването на състава и качеството на приеманата храна, в която да бъдат включени достатъчно количества витамини, белтъчини, въглехидрати и сокове от плодове и зеленчуци. Полезна е умерената двигателна активност, редувана с почивка по възможност във високопланински курорт.
