Лечението на псориазиса зависи от неговата форма
Псориазисът е хронично заболяване с периоди на затихване и периоди на изостряне. Възможно е преминаване от една форма на псориазис в друга. Лечението се провежда много внимателно и се съобразява с формата и стадия на заболяването ...
Комбинирането на различни билки и лекарства е опасно
Някои са несъвместими помежду си и с други терапевтични средства и медикаменти. Затова е нужно да познаваме качествата им и да ги прилагаме под лекарски контрол ...
Древните медици са препоръчвали при главоболие и лош апетит разходки на открито и прием на малки дози алое. Индийските мъдреци и античните атлети са използвали общоукрепващите свойства на алоето. Спартанците са го приемали(във вид на свежи листа или сок)за изтегляне на гнойта от рани. Те са считали за изключително ценно едно особено свойство на алоето: обработените с него рани почти не образуват белези.
В годините на Втората световна война е било научно потвърдено и успешно използвано свойството на алоето да помага при незаздравяващи продължително време рани и язви. В последствие руският академик В.П. Филатов открил, че при съхраняването на нарязано алое на тъмно и при ниска температура в тъканите на растението се натрупват биогенни стимулатори. Те действат силно стимулиращо и общоукрепващо при различни хронични болести. Сокът и сиропът от алое могат да окажат положително действие при хронични гастрити, ентероколити и др. Те оказват общоукрепващо действие, стимулират кръвообразуването, апетита и работата на стомашно-чревната система и повлияват благотворно процесите на гниене в червата.
Ако водите заседнал начин на живот, страдате от запек и безуспешно сте изпробвал и всички слабителни средства, освен на физическите упражнения се доверете и на алоето. Също както известните билки сена, ревен и зърнастец, алоето съдържа антрахинонови гликозиди, които при разграждането си в стомашно-чревната система отделят вещества, дразнещи чревната лигавица и стимулиращи чревната перисталтика.
С лечебна цел се използва сокът от листата на алое. Важно е да се знае, че растението трябва да бъде на възраст между 3 и 5 години. За целта се обрязват ниските листа на алоето, мият се и се пускат през сокоизтисквачка или месомелачка, след което се прецеждат през марля. Най-добре е сокът да се използва пресен (непосредствено след приготовлението му), особено през зимата. Така ще помогнете на организма да си набави необходимите витамини и ензими.
Широко приложение несамо за лечение на запек, но и като общоукрепващо средство намира следният лечебен продукт, приготвен на базата на алое: 150 мл сок от свежо настъргани листа от алое се заливат с 350 мл червено вино и с 250 г мед. Така приготвената смес се оставя да престои на тъмно и хладно място в продължение на 12 дни, като периодично се разбърква.
Употребява се по следния начин: първите 5 дни - по 1 чаена лъжица 3 пъти дневно, 1-2 часа преди хранене. След това по същия начин се приема не 1 чаена, а 1 супена лъжица. Диабетиците и хората с алергия към пчелния мед не бива да използват този продукт. Трябва да се знае, че алоето предизвиква мощен прилив на кръв към органите на малкия таз и е противопоказно при наличие на бъбречни заболявания и заболявания на пикочния мехур, хемороиди и при бременност.
За външно приложение под формата на компреси се използва спиртен извлек от листата на алое. За целта се приготвя настойка в 40-градусов алкохол в съотношение 2:10. На принципа на подобието, под формата на хомеопатичен препарат, алоето с успех се прилага при диария със слабост на аналния сфинктер, заболявания на органите на малкия таз, съпътствани от повишеното му кръвонапълване, хемороиди и други заболявания.