За диагностициране на състоянието се използват апарати, наречени полисомнографи. Необходимо е апаратът да е закрепен за човека 24 часа, за да може да се регистрира колко време е паузата, в която той не диша през нощта. Записват се няколко функции - сърдечна дейност, дишане, насищане с кислород.

Те могат да покажат на специалиста какъв е проблемът и какво може да предприеме. При хора, които нямат ригидна (твърда, неподвижна) структура на ларинкса, за съжаление нищо не може да се направи. При такъв пациент най-добре е, за да се избегнат усложненията (хеморагичен инсулт, инфаркт), да се приложи трахеотомия, като трахеята периодично се отваря, особено нощем.

Tвърди се, че не са малко браковете, разтрогнати заради хъркането на едната половинка. Всички знаят, че то може да бъде гръмовито и да не позволи на съседа по легло да мигне цяла нощ. А хората, които издават странни звуци по време на сън, не са никак малко. При някои хъркането може да стигне от 100 до 130 децибела шум. За сравнение - по-новият реактивен самолет излита със 110. Рекламите предлагат различни начини за справяне с проблема, но на практика се оказва, че нещата не са толкова прости.

Макар хъркането да излиза от гърлото, причините, които го пораждат, невинаги са там. Те са различни и медиците говорят за три етажа, на които възникват. Причината за хъркането може да тръгне първо от мозъка. Така е при т. нар. сънна апнея (от гръцки означава "без дишане"). Състоянието е наричано още симптом на Пикуик - на героя на Дикенс, който по време на работа или пътуване заспива за няколко секунди и изведнъж се събужда. При хората със сънна апнея хъркането протича доста драматично, съпроводено е с усложнения и крие висок риск за живота им. Хроничният недостиг на кислород особено към миокарда води до увреждане на проводната система на сърцето, затова те могат внезапно да изпаднат в ритъмна смърт. "Това е най-тежката форма на хъркането, която ние, лекарите, практически не бихме могли да преодолеем поради това, че мозъкът не подава информация какво става надолу. Такова състояние е много опасно за шофьорите, както и за други професии. Достатъчни са 2-3 сек., за да отидеш в небитието. Затова такива пациенти трябва да бъдат предупреждавани, да избягват работа на височини, на високи скорости...", предупреждава профeсорът. Някои паци-енти могат да ползват специална маска, подобна на шнорхел, с една кислородна бутилка. През нощта пациентът спи с маската и си пуска по малко кислород, за да се избегнат усложненията.

Вторият етаж на причините е, когато има затруднения в носното дишане. Те тръгват от най-горната част на фаринкса, следват носът и околоносните кухини. Причините най-често са механични - изкривяване на септума (преграда в носа), полипозни изменения, при малките деца - вродени стеснения в областта на отворите на носа към фаринкса, както и наличието на трета сливица.

Слизаме на третия етаж - устната кухина. Причините за хъркането може да са уголеми сливици, отпуснато меко небце. Приема се, че мекото небце трябва да отстои на 2-2,5 см от задната стена на фаринкса. Нощем особено то се отпуска, заради т. нар. ваготония, която командва неговия тонус. Когато се отпусне, мекото небце затваря трахеята, ларинкса и нарушава нормалния пасаж на въздуха. При такива пациенти има периоди, в които за 10-ина секунди спират да дишат, изпадат в апноична пауза, а това води до натрупване на въгледвуокис. Когато премине критичната си стойност, този газ дразни центъра на дишането, който се намира в продълговатия мозък. Той подава сигнал и тогава силно и внезапно се отпушва дишането. Струята въздух разклаща мекото небце, което предизвиква мощно хъркане. Тази драматична картина, която описва специалистът, се наблюдава преди всичко при хора с доста наднормено тегло. Те имат малко синкав вид, синкава конюнктива и са подпухнали под очите. Пациентите най-често се оплакват, че не могат да спят през нощта, че се чувстват отпаднали и сънливи през деня, както и неработоспособни. Тези оплаквания траят, докато човекът възстанови нормалното спане.

Още по-надолу - след ларинкса - са хипофаринксът и мезофаринксът. Това са зоните, непосредствено зад езика. Тогава, когато хрущялите на ларинкса и на епиглотиса, "капачето", както някои го наричат, са много меки или недобре вкалцени, води до това, че при вдишване те хлътват навътре и по този начин създават условия за недостатъчна обмяна на кислород в белия дроб. И обратното, когато започне издишването, те се разширяват. Вдишването става проблемно заради това, че белият дроб, който се раздува, много бързо иска да поеме количеството въздух, а не му е позволено. От описаните дефекти причина за това могат да бъдат увеличени сливици, увеличена трета сливица, както и хрущялни дефекти на ларинкса. В такива случаи трябва да изчистим носните кухини. Ако има полипи, да се премахнат, ако има изкривявания - да се коригират, за да може човекът да диша нормално през носа през нощта. Ако има изменения в тази част на фаринкса, която е непосредствено зад носа, тогава те най-често се отстраняват хирургически.

До хъркането могат да ни докарат тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Те намаляват възможностите за дълбоко вдишване, потискат центъра на дишането. "Най-важното, което искам да подчертая, е, че всички пациенти хъркачи имат високо тегло и трябва да отслабнат поне с 10-15 кг, за да освободят диафрагмата. При пълните хора тя се обвива с голямо количество мастна тъкан, което пречи за нормалното Що се отнася до широко рекламираните таблетки, лепенки, специални биберони... и всякакви други приспособления, те не оказват никакво подобрение.

Все пак хъркането не е болест, а симптом за недостатъчно поемане на въздух, което може да се дължи на много и различни заболявания - на мозъка, на регулаторния му механизъм, на епифаринкса, устната и носната кухина, хипофаринкса... Тези органи, наред с пушенето, алкохола и наднорменото тегло, могат да участват в причините за хъркането.