Лечение на бъбречнокаменна болест
Бъбречната колика е най-тежкият и най-честият симптом при пациентите с уролитиаза (бъбречнокаменна болест). ...
Лечение на ревматизъм с мeд
3 с.л. пресен сок от ряпа се смесва с 2 с.л. мед и 1 с.л. ракия - за разтривка; ...
Известен е фактът, че слънцето оказва благотворно влияние на болните от псориазис. Българската дерматологична школа има богата традиция в хелио- и таласотерапията (слънце- и морелечението). Тези форми на лечение са били основна тема в разработки на няколко поколения родни специалисти. Напоследък псориазисът се разглежда не като кожно заболяване, а като болест на целия организъм с преимуществено засягане на кожата и ставите. Установена е връзката му с наднорменото тегло, диабета, болестите на щитовидната жлеза и на сърдечно-съдовата система (исхемична болест на сърцето, хипертония и др.). Затова се счита, че псориазисът е полигенно, мултифакторно заболяване. Пациентите, които страдат от него, понякога развиват депресивни състояния, склонни са към злоупотреба с алкохол и към емоционални разстройства.
Псориазисът е хронично и често срещано заболяване. В резултат от нарушена кератинизация се наблюдава усилено делене на епидермални клетки. Измененията са локализирани предимно по откритите части на крайниците (най-вече лактите и коленете), тялото, половите органи, окосмената част на главата. По-рядко се засягат лицето, телесните гънки (подмишниците, подгръдните области на жените, слабините), дланите и стъпалата. Характерни обриви са зачервените папули, покрити със сухи сребристобели люспи. При пресните изменения цветът на папулите е бледорозов, а при по-старите - тъмночервено-синкав. Псориатичните обриви могат да се разрастват и от неколкомилиметрови (или сантиметрови) петънца постепенно да образуват плаки с различна големина. Понякога заболяването се разпростира върху кожата на цялото тяло (еритродермично състояние).
В България псориазисът се среща сравнително често, като по приблизителни данни от него боледуват над 90 000 души. Причините за заболяването още не са напълно изяснени. Съвременните учени застъпват най-вече генетичната теория.
В около 30% от клиничните случаи псориазисът възниква на базата на наследствено предразположение, като отключваща роля играят т. нар. провокиращи фактори.
Ако единият родител е с диагноза псориазис, възможността детето му да се разболее е 17-25%, а когато и двамата родители боледуват, рискът се покачва до 75%. Заболяването може да се появи във всяка възраст, но най-често засяга хора между 11 и 45 години. Съществува определен вид псориазис, който започва в юношеството. Друг тип пък се среща в детска възраст - обикновено той се асоциира с инфекции на горните дихателни пътища (ангини, стрептококови инфекции). Най-често разпространената форма на псориазиса е плакатният тип, или псориазис вулгарис. Това е ограничена форма, която се проявява предимно по местата, подложени на натиск и триене. Състоянието на болния обаче може да се влоши значително в резултат на неподходящо лечение, при съпътстващо заболяване, при подлагане на прекомерен стрес или употреба на някои медикаменти.
Изключително важно е да се знае, че псориазисът не е заразен.
Често пациентите са се обръщали с молба за документ, който да им гарантира спокойствието и комфорта на околните. Невинаги най-тежката форма на псориазис уврежда в най-голяма степен качеството на живот на болния.
Съвременните средства за лечение, които в момента се лансират в световен мащаб, са биологичните препарати. Те се намесват в различни звена на имунната система. Някои от тях потискат възпалителните медиатори. По този начин медикаментите селективно атакуват различни компоненти на имунната система с цел да се прекъсне натрупването на лимфоцитите в псориатичния филтрат и заболяването да се повлияе чисто патогенетично. Тези биологични средства се появиха през последните 10 години. В САЩ са регистрирани 5 препарата, одобрени от тяхната Агенция за храните и лекарствата (FDA - Food and Drug Ad- ministration). Проучванията и тестовете на медикаментите от ново поколение продължават, защото има много неизвестни, свързани най-вече с дългосрочните им странични ефекти.