Лаймската болест, наричана още "кърлежова болест", се развива след ухапване от заразен кърлеж от вида Ixodes. Тя ескалира през пролетта и лятото поради бързото размножаване на кърлежите, паразитиращи в тревните площи. Името на болестта идва от областта Лайм (щата Кънектикът, САЩ), където е констатирана за първи път преди около шест десетилетия. Първоначално се е смятало, че това е форма на артрит у децата, но впоследствие било установено, че болестта се причинява от кърлежи.

Лаймската болест е разпространена особено в райони с богата растителност - паркове, детски градини с дворна площ, игрища на открито.

Кърлежите могат да гладуват с години. Те са кръвосмучещи паразити върху различни бозайници, вклю. хора, животни, птици и влечуги. Нападателни са само гладните кърлежи. Те се забиват върху тялото на човека, особено по меките части, вкл. по половите органи и по-рядко по окосмените части на главата.

Заболяването започва с локално зачервяване и оток на кожата на мястото на ухапването. Първите признаци на болестта се появяват обикновено от 3-14-ия ден след ухапването. Засегнати са всички органи и системи, но най-често се проявяват кожните, нервните и ставните симптоми. Мястото на ухапването невинаги може да се открие.

Болестта протича в няколко стадия:

В първия стадий на мястото на ухапването е налице обрив с червено петно, известно с названието "биволско око". Обривът се съпровожда с парене и сърбеж. Няколко дни след него се явяват втрисане, висока температура (до 38 градуса), зачервено гърло, увеличени лимфни възли, конюнктивит и т.н.

Вторият стадий се характеризира със засягане на нервната система, както и на сърдечно-съдовата. Възможни са подкожни кръвоизливи (хематоми), болните се оплакват от главоболие, болки в ставите и мускулите, отпадналост, липса на апетит, смущения в зрението, световъртеж, невралгия на лицевия нерв и др.

Не са редки случаите на тежки усложнения, като менингоенцефалит, епилептични пристъпи, паркинсонизъм и т.н. Много често усложнение на лаймската болест е миелитът (възпаление на гръбначния мозък - с последващи радикулопатии, парестезии на долните крайници и др. Тези усложнения всъщност представляват т.нар. трети стадий.

При несвоевременно лечение болестта може да се проточи с години и да увреди трайно ставите (най-често коленете). Развива се хронична полиневропатия, засягаща инервацията предимно на долните крайници. Лаймската болест се разпознава много лесно по мястото на ухапването от кърлежа и появата на "пълзящо" червеникаво петно по кожата, както и на кожен обрив. Насочваща е и сезонността на това заболяване. Когато обаче липсват всякакви улики за ухапване, се прибягва до лабораторни изследвания. Напълно възможно е лаймската болест да се обърка с някое вирусно заболяване, каквито са вирусният енцефалит, лептоспирозата, саркоидозата и т.н.

Лаймската болест изисква своевременно антибиотично лечение.

Съществуват различни терапевтични програми, но общоприета е следната: доксациклин - по схема, или амоксицилин (цефуроксим) или еритромицин. При менингити се налага да се приема цефтриаксин. Възстановяването на болните е бавно, в продължение на 3-4 месеца. Прогнозата е лоша при непроведено своевременно лечение, както и при некомпетентна помощ.

Важна профилактична мярка е да се избягват разходки по затревени площи, особено където има бездомни кучета. В случаи на пребиваване по затревени площи трябва да се оглеждат откритите части на тялото за евентуални следи от ухапване. Ако се констатира наличие на такова, незабавно да се потърси компетентна лекарска помощ.