Bъзпалението на пикочните пътища - уретра, пикочен мехур, уретери и бъбречно легенче, причинено от бактерии или вируси, са ивестни като уроинфекции. Те се срещат много често и за съжаление повече сред жените. Причината е в анатомичните особености: уретрата при жените е много по-къса, откъдето обичайно попадат най-често причинителите на тези заболявания, макар че има и други пътища на инфектиране.

Неблагоприятното при тези заболявания е, че те много често рецидивират. Уроинфекциите се причиняват от различни фактори, като преохлаждане, възпаление на половите органи, пясъци в бъбречните легенчета и в пикочния мехур. Няма съмнение, че намалената имунна защита пропуска проникването на микроорганизмите в подходящата за развитието им среда. Стресът отслабва имунитета и по такъв начин благоприятсва развитието на един или друг патологичен процес. Не са редки случаите на развитие на уроинфекция след стрес, който подтиква възпалителния процес в най-слабото място на организма. Студът и влагата предизвикват особено много възпаление на пикочопроводите. Понякога за това е достатъчно охлаждане на краката или седене на студен камък и симптомите на възпалението веднага стават забележими: чести позиви за уриниране, като се отделят по няколко капки с парене и стрелкащи болки. Тази картина е типична за начален цистит. При него са налице болезнено уриниране, тежест или тъпа болка над симфизата (срамната кост), дискомфорт.
Особено неприятни са боцканията в края на уринирането. Болката е с различна интензивност - от пареща до режеща. Урината обикновено е мътна, а в редки случаи - кървава.

Изследванията показват, че ако уроинфекциите не се лекуват навреме, те много често преминават в хронични състояния и много по-трудно се лекуват. Статистиката сочи, че около 40% от уроинфекциите хронифицират при несвоевременно и неправилно проведено лечение.

Лечението на уроинфекциите се състои от три основни фактора: приемане на медикаменти, диетичен режим и допълнителна фитотерапия. Съблюдаването на лична хигиена е абсолютно необходимо условие за избягването на рецидиви. Употребата на антибактериални препарати заедно с противовъзпалителни средства и евентуално спазмолитици става след предварително изследване на стерилна урина за флора и резистентност, т.е. след откриване на непосредствения причинител на инфекцията, за да се приложи най-подходящият антибиотик. Назначаването на антибиотици без антибиограма е недопустимо и може да компрометира лечението. От противовъзпалителните средства се предпочитат нестероидните препарати. Спазмолитиците имат също значително участие при лечението на този род заболявания, тъй като гладката мускулатура на пикочните пътища се влияе много добре от тях.

Прилагането на фитотерапевтични средства (билки и билкови препарати) при уроинфекциите е много популярен метод с напълно удовлетворяващ ефект, но само при условие, че се съчетава с конвенционалното (традиционното) лечение. Измежду многото билки най-често се използват плодовете на червената боровинка, листата от бялата бреза, стръковете на златния енчец, полския хвощ, копривата, косата от царевицата, мечо грозде, плодове от хвойна и други. В аптечната мрежа се разпространяват различни билкови препарати (под форма на хранителни добавки) като: цисон, уринал, уронат, роватинекс, уралитнеоренал, оксалит и други.

Диетата при уроинфекциите (особено при острите цистити и цистопиелити) е от съществено значение. Основно правило, което трябва да се спазва стриктно, е поемането на повече течности - до 2-3 л дневно. Храната не трябва да съдържа много сол, консерванти, мариновани храни, чипс, снакс, сухар, концентрирани белтъчини (месо, сирене, кашкавал, риба, фасул), сладкиши, газирани напитки, туршии, консерви и колбаси. Препоръчват се овесени ядки и сокове (прясно изцедени) от плодове и зеленчуци. Особено полезен е сокът от моркови в комбинация с лимони или ябълки. Паралелно е препоръчителна употребата на сок от листа на алое вера в продължение на около месец.